Поезията на Боян е ярко метафорична, житейски вярна, запомняща се. Тя е истинска награда за съвременния читател. За всички неспокойни хора от различни поколения, за които реалността не винаги е константна величина.

И които, чрез стиховете на Боян Ангелов усещат бунта на многопосочната мисъл. Търсеща отговори за терзанията на личността, с които тя се бори, усъвършенствайки собствената си идентичност в единството на тленното и безсмъртната мисъл…

И в този си сборник Боян споделя и привързаността си към родния край. Към историята и нейни значими люде. Както отбелязва в послеписа си към него Тодор Каракашев: „Началото е показателно както за книгата, така и за същността на самия автор…
В стиховете на Боян Ангелов се съдържа органичното чувство за близост с Панагюрище и неговите духовни пространства, героична история и настояще.”

Доказан факт за всеки даровит творец е пъпната връзка между него като личност и мястото на предците. На детството, първите осмислени впечатления от битието и първите спомени, оставащи за цял живот.

Остава и импресията от тези първи години, превръщащи се в постамент за изграждане и самоутвърждаване на личността такава, каквато ще бъде по-нататък в отреденото й време. Разбира се - и място, където залутаното във всемира съзнание ще се завръща пак и пак с най-чистото на света носталгично чувство:

Тополите, напрегнати от слух,
ще разберат защо е осияна
вселената на пролетния пух,
потънал в шепота на Луда Яна.
Градът, разлистил своя светлопис,
доказа правото си да посочи,
че е тъждествен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.
„Панагюрище”

Георги Н. Николов

Боян Ангелов, „Почти на поглед”, изд. „Богианна”, 2019 г.