СПРАВЕДЛИВА НАГРАДА
Един до друг живели двама големи богаташи. Единият бил добър, а другият - лош. Добрият помагал на всички, Мнозина му се отплащали, но повечето си казвали:
- Е-е, той е богат. Няма защо да му връщаме даденото.
А добрият не спирал да помага и западнал съвсем. Лошият пък забогатял страшно и се отрекъл от съвседа си. Дошло време в къщата на добрия да няма и хляб. Тогава жена му го помолила:
- Иди и разкажи всичко на царя. Той е добър и ще ти помогне.
Добрякът дълго се колебал, но от жалба по децата си отишъл.
Той се захлупил по очи пред царя и тъжно продумал:
- Господарю, Бог на небето - ти на земята. Помогни ми!
- Стани! Говори! - заповядал царят.
Добрякът свил под мишница скъсания си калпак и подхванал:
- Бях много богат, но сърцето ми беше меко. На едни дадох даром, защото нямаха нищо. На други дадох в заем, но не ми върнаха даденото. Някога в къщата ми имаше всичко, а днес децата ми дирят кора хляб…
- Кое е най-сладкото на кокошката? - запитал го изведнъж царят, за да види дали разбира от богатска трапеза.
- Хем кожата, хем трътката - веднага отговорил добрякът.
Царят се уверил, че не го лъже и заповядал да му напълнят калпака с жълтици. Но калпакът бил пробит и жълтиците потекли. Царят се засмял и заповядал на добряка да си вземе, колкото може да носи. Но добрякът рекъл:
- Господарю, защо ми са толкова? Нека останат и за други…
Тогава царят казал да дойде пак, когато има нужда.
В къщата на бедняка настанали веселби. Съседът му пак се затопил от яд. „Откъде взима тоя голтак толкова пари?” - питал се той. Най-после отишъл да изучи. Добрякът искрено му разказал всичко. Богаташът го изслушал, изсмял се и викнал:
- Гледай ти глупец! Че надигни цял чувал жълтици, бе. Ех, и аз ще ида, та да видиш… Дай ми твоя пробит калпак!
- Как ще отидеш бе, съседе? Ти не се нуждаеш от нищо! - възмутил се добрякът и не дал калпака си.
Но лошият богаташ намерил отдругаде пробит калпак и веднага изтичал при царя. Там се проснал по очи и заплакал:
- Господарю, Бог на небето - ти на земята. Помогни ми!
- Стани! Говори! - заповядал пак строго царят.
Богаташът турнал под мишница пробития калпак и почнал да повтаря думите на съседа си. Царят веднага схванал лъжата и бързо го пресякъл:
- Кое е най-сладкото на биволицата?
- Хем кожата, хем трътката - викнал лъжецът, без да дослуша въпроса.
- Браво! Наградете го с двадесет и пет - заповядал царят.
- Защо само двадесет и пет? Не ми стигат - приплакал веднага богаташът.
- А колко искаш ти? - усмихнал се царят.
- Е, че… колкото мога да нося - отвърнал богаташът.
- Нека бъде по волята му - рекъл царят и направил знак да го изведат.
Царските хора отвели ухиления богаташ в една далечна стая. Но там богаташът се смръзнал - наместо сандъци със злато, по стените висели жилави тояги. Царските хора му заповядали да легне, както лежал пред царя, запретнали ръакви и пипнали по една здрава изповедница…
Напразно богаташът пищял, че не иска нито една жълтичка.
От стаята го измъкнали, чак когато се уверили, че наистина не може повече да носи…
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 7, 1933-1934 г.
