МЪДРИЯТ ОВЧАР
Някога живял страшният цар Вълкадин. Очите му били винаги злобно притворени. От това почнали да го болят.
Отначало царят ги избърсвал леко с кърпичка, но скоро почнал гневно да търка с ръце. Очите подпухнали и той едвам проглеждал от сълзи.
Тогава глашатаи завикали по всички площади:
- Който излекува очите на царя, ще получи голяма награда.
Много лекари влезли в двореца, ала нито един не излязъл жив. Недоволният властелин заповядвал да ги посичат. Останал само един лекар. Царят пратил за него. Лекарят взел сбогом с жената и децата си и тръгнал. По пътя го навалили овчарски кучета. Овчарят дотичал да го отварди и се слисал:
- Какво ти е, пътниче? Да не си нещо болен?
- Болестта е китка - въздъхнал лекарят и разправил всичко.
Вместо да го съжали, овчарят почнал да се смее.
- Защо се смееш? - попитал учуден лекарят.
- Как да се не смея? Я сваляй твоите дрехи и навличай моите. Нека мене посекат. Ти само пази стадото.
Същия ден преоблеченият овчар се поклонил и казал:
- Царю честити, дойдох да получа богатата награда.
- Ах, глупецо, донесе ли и твоята глава? - изръмжал царят.
- И косъм няма да падне от нея, ами дай да прегледам очите ти - зсмял се овчарят и спокойно приближил трона.
Царят толкова се учудил, че се помъчил да види добре тоя безумен човек. А овчарят разгледал зачервените му очи:
- Същата болест! Все от очите почва, а после… а после… не смея да кажа!…
- Казвай! Казвай, додето си жив - викнал царят.
- Милостиви господарю, първо ти ще ослепееш. Но това е нищо. После… после ще ти изникнат рога… и ще ти провисне опашка!
- Какво? Ще ослепея? Рога? Опашка? Ах, вземете му веднага главата!
- А кой ще те излекува тогава? - попитал овчарят.
Царят се замислил:
- Добре, ще те оставя жив, но ако и ти не ми помогнеш, ще измисля мъки, каквито никой не е изпитвал. Хубаво помни!
- Защо ще помня мъките? За награда съм дошъл.
Цар Вълкадин прихнал от тия думи и дълго време се тресъл от смях. После престорено викнал:
- Безумнико, наградата ще е нечувана. Кажи лекарството!
- Мъдри заповедниче, кръвта ти е отровена! Само обичта и радостта могат да я пречистят. Тогава нито ще ослепееш, нито ще ти изникнат рогата и опашката.
- Но ако изникнат, докато се пречисти кръвта ми?
- Дръж винаги ръцете си върху мястото на рогата. Дордето те не пробият, опашката не никне. А усетиш ли и най-малкото връхче, аз ще го изрежа от дъно.
Изплашеният цар не посмял да мръдне ръцете от главата си. На другия ден сам преварил да се похвали, че сълзите намалели.
- Това е от вчерашния смях. Колкото си по-радостен, по-скоро ще оздравееш - рекъл овчарят.
Царят искал вече да му разправят само весели работи. След няколко дни сълзите намалели още и очите прогледнали. Болният се забравил от радост, но овчарят му напомнил:
- Твоята радост не бива да спира. Затова трябва навсякъде да виждаш добрини и цялото царство да е доволно и весело.
От тоя ден царят не давал никому да кажат нещо лошо.
След един месец посрещнал овчаря с бистри, засмени очи и топли думи. След три - овчарят махнал ръцете от главата му:
- Господарю, твоята кръв е чиста. Сърцето ти бие леко, защото целият народ ти благодари. Ала не забравяй, че злобата е дяволска работа. Тя може всякога да те издебне, да те отрови и обърне на рогато и опашато добиче!
Чак сега царят разбрал дълбоката мъдрост на овчаря. Прегърнал го и заповядал да му натворатя две мулета с жълтици.
Овчарят не приел наградата.
- Щом имам обичта на такъв благ повелител, аз имам всичко - казал той уверено.
Тогава царят го целунал и надянал на ръката му царски пръстен, та да може да влиза в двореца, като у дома си.
Изпълнен от радост, овчарят отишъл при стадото си. Още по-радостен се върнал лекарят при жената и децата си.
——————————
в. „Славейче”, бр. 7., 1936-1937 г.
