КРЪГОВРАТЪТ НА ВОДАТА

Павлина Гатева

КРЪГОВРАТЪТ НА ВОДАТА

Дали е трябвало
да заваля,
когато си се влюбвал, като песен -
излят от край до край
в една река,
събрал води от снеговити преспи?

Дали е трябвало
да бъдеш мой,
когато, закипял си от промени
и аз да бъда повод, обич, зов,
а ти - вина, до край
пропита в мене?

Или когато после,
замълчал,
застинал, пълноводен, и преситен,
дали е трябвало
да бъда мост-печал,
по който нашите съдби да скитат?

Пропуснахме.
Пресъхнахме.
Уви!
Сега сме само капки пот споени,
полепнали по жадния живот,
изпити от напуканото време.


ВСЕ ТАКА ЗА ДУМИТЕ

Невероятно колко сме бодливи!
Сърцата ни са като игленици,
промушвани от губерки и криви
иглички, и при всяка сричка

при всяка дума, подло изтървана,
когато се прегръщаме, далечни,
през гръдния ни кош дълбаят в рана
наточените мисли таралежни!