ИЗЛОЖБА

Калоян Христов

ИЗЛОЖБА

Спомни си за онези картини,
които преди време видя
в малката галерия -
на ъгъла между натоварения
булевард и тихата тясна уличка,
на която имаше две-три улични лампи,
две-три улични кучета,
две-три котки и две-три пейки.
Спомни си за галерията, за изложбата,
за картините, за хората.
Спомни си, че на входа беше срещнал
един впечатляващ портрет.
Шедьовър…
Спомни си, че не можеше да го купи…


DONAU

Водите се движат
привидно.
Успокояват,
но надолу
течението буйства ли,
буйства.
Влачи спомени,
копнежи, неизказани
мисли, пластмаса,
изгубени лодки.
Водата става
най-тъжна,
когато на повърхността й
се носят
неподвижни тела.
Сега минава сал,
а под него -
на дъното,
лежат стотици
истории.


ЦЪРКВА

Камбанен звън за кръгъл час.
Мирис на тамян,
на загасен фитил.
Светят свещи,
блестят влажни очи.
Прашните килими попиват
молещи се стъпки.
Някой спира пред вратата отвън.
Тъмно е.
Колебае се дали да влезе.
Камбанен звън за кръгъл час.


КРАЙМОРСКО

плитки стъпки
горещият пясък
чака своята хладна вълна


ГАРА

Перонът си тръгна,
влакът остана.

Букетът си тръгна,
ръце не се появиха…

Релсите гледаха смутени
ръждата си.


ХАЙКУ

Той обичаше да говори много.
Беше писател и всички мислеха,
че пише проза,
но грешаха.
Пишеше стихове,
а най-любимо му беше
да съчинява хайку.
Говореше много,
но се бе научил
да пише кратко.

Всъщност започна
да пише кратко
от онази вечер,
когато срещна погледа й.
Това беше най-безмълвното
хайку,
най-краткият разказ
и най-добрият учител
по творческо писане.


***

В есента имаше нещо странно.

Уж всичко става цветно,
уж всичко грейва,
уж се радваме на последните топли
дни преди зимата,
уж мирише на печени кестени
и печени чушки,
уж из парковете играят деца
с падналите листа по тревата,
уж се разстилат първите студени мъгли,
уж някой беше оставил роза пред нечия врата,
уж тази роза беше взета от друг
и продадена за два лева в подлеза,
уж се познаваха всички в този град,
уж се поздравяваха,
уж се усмихваха, но и
уж се мразеха,
уж всички вярваха в топлата есен,
уж мислим, че това ще продължи дълго,
уж не знаем, че след някой друг ден
ще останат само голите бели скелети на дърветата.


КРЕПОСТ

Две счупени колони,
паднали камъни,
разрушен капител.
Между каменните плочи
в преддверието
е изникнал орех.
Корените му достигат
до 4 век.
Листата прожектират
исторически филм
върху сянката на пода.


СЪВПАДЕНИЯ

Техните стъпки
съвпадаха
на някои
пътеки.

Погледите им
се спираха на
едни и същи
места.

Усещанията им
не се
докоснаха
никога.


ПАТЕШКИ ЖИВОТ

Някъде край тръстиките
пляскат с крила патици,
гмуркат се в студената вода,
но не усещат студа.
Мажа се с мас от патица,
потапям се във водата,
но студът ме сковава.
Защо не съм като тях…
Да ме блъска
студената вода,
а на мен да ми е топло,
да не изтръпват
крайниците ми,
а водата само да отмива
пепелта от сушата,
срама на брега.
Да изляза от водата
затоплен и чист.
Патешката мазнина не топли,
патешкият пух също.


***
Гледаше я как се гмурка,
гледаше я как се премята под водата,
гледаше я как излиза над нея,
как прави фини движения във въздуха,
след това пак се стрелваше надолу
и така часове наред
заедно се носеха ту по течението,
ту срещу него.
Падаха във водопадите,
въртяха се в бързеите,
подминаваха подмолите
и не спираха никога.
За него беше чудно,
за нея беше предизвикателство,
за тях беше безбрежно изкушение
да превръщат движенията си в мигове,
думите си в дълги разкази,
погледите си - в светове.


СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

На Петко и Пенчо Славейкови

На моста над реката
стоеше млад мъж, който правеше хартиени
лодки от листи, на които със ситен ръкописен
шрифт се мяркаха текстове.

На моста над реката
стоеше мъж с детска количка,
който правеше хартиени
лодки и ги пускаше по течението.

На моста над реката
стоеше мъж, а до него дете. Той го учеше
да прави хартиени лодки от надписани
листи и да ги пуска леко по течението.

На моста над реката
стояха двама мъже и правеха
хартиени лодки. Пускаха ги
и им се наслаждаваха.

На моста над реката
стоеше мъж със бастун,
който сръчно правеше лодки от
хартия и искаше да вървят срещу течението.

Под моста - в реката,
срещу течението плаваше голяма хартиена лодка.
В нея се возеха
двама мъже и правеха лодки.