В ПАМЕТ НА ВАДИМ ЗУБАРЕВ

Николай Головкин

превод: Литературен свят

На снимката: Николай Головкин

Роден съм в Ашхабад и живях там до 1996 г. И двамата ми дядовци, и покойният ми баща са московчани. Дълги години работих като професионален журналист.

Когато работих в литературната редакция на Туркменското радио, трябваше да подготвя с Вадим Иванович предаване за неговото творчество.

Вадим Иванович живееше на главния проспект на Ашхабад - проспект „Свобода” (сега - Махтумкули), срещу железопътната болница.

И досега не мога да повярвам, че Вадим Иванович го няма с нас. Горчивата новина ме настигна в Москва, където живея от 1996 г.

Вадим Иванович е роден в 1933 г. в Рязанско. После семейството му се премества в Туркмения, където той живя и работи до последния си дъх.

Тук той завършва училище. Още като юноша Вадим Иванович започва да публикува стихове във вестниците на Туркмения. Зубарев завърши Литературния институт в Москва.

Той беше голям руски поет на Туркмения. И по художествено майсторство, и… по своя ръст.

Вадим Иванович превеждаше стихотворения на туркменски поети. Особено дружеше с народния писател на Туркменистан Керим Курбаннепесов.

През 1999 г. прочетох стихотворението “Рябина” на “Вечер на едно стихотворение”, водена от Римма Казакова и Кирил Ковалджи в Централния Дом на литератора в Москва.

“Ние учихме заедно” - с тъга казаха те.

За съжаление, няма го днес с нас и добре известния в Ашхабад писател и журналист Икар Ростиславович Пасевиев, който дълги години беше кореспондент на “Литературная газета”.

На Вадим Иванович Зубарев той посвети очерк във вестник “Нейтральный Туркменистан”…