Вадим Иванович Зубарев, руски поет, е роден на 6 януари 1933 г. в Елатим, сега в Касимовски район, Рязанска област в семейство на учители. От 1935 г. живее в Туркмения - родителите му Иван Агафонович Зубарев и Галина Александровна Пеликанова, са поканени да работят в системата на просветата на републиката. Занимава се с литературна дейност от 1946 г. Завършва средно училище през 1950 г. в селището Комсомолск, до Чарджоу, и Литературния институт „А. М. Горки” през 1955 г. с Член на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. Работи в Ашхабад. В 1955 -1956 г. е кореспондент на в. „Комсомолец Туркменистана” в Чарджоуска област, а през 1957-1963 и 1966-1972 г. е член на редколегията - отговорен секретар на редакцията на алманаха, а после списание „Ашхабад”, главен редактор на това списание (1972), през 1963-1966 г. е редактор на издателство „Туркменистан”. От 1958 до 1971 г. е председател на руската секция на Съюза на писателите на Туркменистан. От октомври 1972 г. се занимава само с творческа работа. Печата стихове от 1946 г. Книги със стихове: „Саженцы” (1955), „Барханы” (1959), „Караван” (1961), „Живая связь” (1965), „Единственная моя” (1970), „В смене лет” (1975), „Берега” (1980), „Черты в черты” (1983). Преводач на туркменска поезия (в антологията „Высокое солнце”, изд. „Художественная литература”, Москва, 1974 г., и много други). Загива трагично в автомобилна катастрофа през 1996 г. в Ашхабад.

Публикации:

Поезия:

ТУ ГРАДЪТ ПРЕМИНАВА В ГРАД…/ превод: Георги Ангелов/ брой 119 юли 2019

За Вадим Зубарев:

В ПАМЕТ НА ВАДИМ ЗУБАРЕВ/ автор: Николай Головкин/ брой 119 юли 2019