ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

превод: Георги Ангелов

Струва ни се, че знаем всичко за правата на човека. И все пак в нито един съвременен закон, нито една национална конституция, нито един учебник няма ясно определение на понятието «права на човека». Всеки от нас влага в термина свой смисъл. А това нямащо свое определение понятие лежи в основата на Устава на Организацията на Обединените Нации и законодателствата на много страни по света.

Така че какво представляват «правата на човека»?

Отговор на въпроса може да се намери в книгата на съветския и американски правозащитник М. Малинин «Бележки на съветския дисидент за правата на човека», публикувана през 2005 г. в нюйоркското издателство «Gitel Publishing House, Inc.».

Излагайки историята на възникването и развитието на правата на човека въз основа на проучването на юридическите актове от Френската буржоазна революция от края на осемнадесети век, откъдето и произхожда самият термин, авторът стига до изводи, които коренно променят представите за правата на човека като за права и свободи на отделната личност.

Под права на човека Френската революция разбирала не състояние на личността, а състояние на обществото, основната идея, с помощта на която се формира представата за обществото и държавата.

По време на Френската революция от 1789-1795 г. била отхвърлена идеята за произхода на политическата власт от Бога. В резултат, кралската власт във Франция законодателно изгубила божествения си произход, кралят от помазаник Божи се превърнал в номинален глава на изпълнителната власт. Бившата държавна католическа църква била отделена от държавата, а всички съсловия и съсловни привилегии – ликвидирани.

В новата конституция правовата организация на обществото вече била построена не върху тезиса, че светът е създаден от Бога, а върху новите принципи на равенството, свободата, сигурността и собствеността. Под «собственост» се разбирало не частната собственост, свързана с експлоатацията на човек от човека, а правото на всеки човек да се «ползва и разпорежда със своята собственост, доходи, плодовете на труда си и своето майсторство».

Принципите на равенството, свободата, сигурността и собствеността били записани в декларациите за правата на човека и гражданина, и тези декларации влезли в конституциите на Франция от 1791, 1793 и 1795 г. По такъв начин правата на човека обозначили принципно ново осмисляне на човека, обществото и държавата, дошло да замени Божествената доктрина.

Трябва да се каже, че отрицанието на Божественото начало проникнало не само във философската и юридическа мисъл, но и в естествените науки, т.е. още преди появата на книгата на Чарлз Дарвин «Произход на видовете». Широко известен е случаят, когато известният френски астроном Лаплас подарил на Наполеон свои книги по астрономия. Императорът попитал учения: «Защо в работите си не споменавате името на Бога?», на което Лаплас отговорил: «Сир, аз не се нуждая от тази хипотеза».

С възстановяването на монархията във Франция станало пренасочване от революционната идеология на правата на човека към идеята за Бога. По-късно, през 1830-те години, съдържанието на правата на човека започнали да смесват със старата, Божествената доктрина. В конституцията на Франция се появила идеята за братството. Това изопачаване преминало в Устава на Организацията на Обединените Нации, но не му обръщали внимание до появата на «Бележки на съветския дисидент за правата на човека».

Нещо повече, предприели са опити да се пренапише историята на правата на човека.

Така Уинстън Чърчил в известната си фултънска реч от 1946 г. твърдял, че правата на човека произхождат уж от английската Велика харта на свободите от 1215 г. на крал Йоан Безземни и от други английски актове. Това твърдение на Чърчил не отговаря на действителността, тъй като в споменатите документи няма не само термина «права на човека», но и самият характер на актовете, изброени от Чърчил, е съсловен, избирателен, разпространява се върху определени групи от населението в реда на проявите на кралската милост към поданиците и се определя от Божествената концепция за мирозданието, което не се съгласува с концепцията за правата на човека, създадена в периода на Френската буржоазна революция.

Авторът на «Бележки на съветския дисидент за правата на човека» М. Малинин проследява пътя, по който се развивало и променяло, въпреки първоначалния смисъл, понятието права на човека.

Интерес представлява връзката на правата на човека с така наречените дисидентски движения в СССР и съвременните революционни и правозащитни движения в страните на бившия Съветски Съюз.

В светлината на правата на човека в книгата по нов начин са разгледани фигурите на съветските дисиденти – генерал П. Григоренко, Е. Анцупов, М. Зотов, А. Сахаров, А. Солженицин и други, съвременното инакомислие в Русия и в САЩ.

Книгата на бившия председател на Американското общество на бившите съветски политзатворници М. Малинин «Бележки на съветския дисидент за правата на човека» е приносна в развитието на световната съвременна обществена мисъл за правата на човека.

А. ПЕТРОВСКИ

«Бележки на съветския дисидент за правата на човека» може да се намери в най-старата книжарница на рускоезичната община в Ню Йорк «Черно море» и други книжарници в района на Брайтън Бийч Авеню.

Дуел, N 40 (438), 4 ОКТОМВРИ 2005 г.