ПРЕВОДАЧИТЕ НА МАКГАХАН

Илия Пехливанов

„Освободител на България” - така по американски самонадеяно е написано върху надгробието на Дженюариъс Макгахан в неговия роден град Ню Ленсигтън в щата Охайо.

Това изглежда пресилено, но не съвсем.

Невероятният кореспондент на Дикенсовия вестник “Дейли нюз” - един от великите мъже на ХІХ век, наистина предизвиква вълна от протести и съчувствие във Великобритания, САЩ и други страни спрямо българския народ, подложен на варварско изтребване през пролетта и лятото на 1876 година.

Неговите репортажи на очевидец „от мястото на събитието” в Батак, Перущица, Дряновския манастир, където той се явява без бавене заедно с американския консул в Цариград Юджин Скайлер, докарват работата дотам, че при подписването на мирния договор между Русия и Турция в Сан Стефано английската флота се таи неподвижна зад близкия остров Принкипо, без да се реши да се намеси в спора за Проливите.

Това не е можело да стане без съучастието на техния преводач по време на анкетата им Петър Димитров.

Несправедливо е, че не знаем почти нищо за него.

Роден е през 1848 г. в Жеравна в семейството на търговец. Учи отначало в родното си село и в Сливен. Две години става учител в Жеравна.

Сетне учи една година в Галата сарай в Цариград и през 1872 г. завършва Робърт колеж. Участва в редактирането на американския мисиониерски вестник „Зорница”.

След Освобождението е началник на канцеларията при Дирекцията на вътрешните работи в Източна Румелия и депутат в Областното събрание.

Заема послeдователно длъжностите префект на Пловдивски окръг, дипломатически агент в Белград, Цариград, Атина и Букурещ, главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията.

Изпълнява дипломатически мисии в Лондон, Кайро, Цариград и Петербург.

Сътрудничи на сп.„Читалище”, в. „Право”, в. „Македония” и в. „Турция”. Постоянен сътрудник на в. „Зорница”.

Неговото крупно дело е преводът на книгата „Уроци по клане” от Уйлям Гладстон, издадена в Тулча през 1878 г., която спомага решително за възбуждане на широка протестна вълна в Англия от страна на българофилите.

Макгахан е ползвал услугите и на Петко Николов от град Елена, който 17-годишен напуща Политехниката в Цюрих и по призива на Българския централен революционен комитет се озовава в Букурещ като доброволец при Руското командване в Кишинев.

Американският кореспондент е ценял не само езиковите познания на еленчанина, който е говорел свободно английски, френски и немски езици, но и неговите човешки качества - трудолюбие, честност, воля и постоянство.

И нещо малко известно: при подписването на Санстефанския договор върху масата на преговорите попада препис на „История славяноболгарская” на отец Паисий Хилендарски.

Той е дело на видния еленски възрожденец Дойно Граматик и включва стари български гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович.

Представителите на Великите сили са имали възможност да се убедят, че България съществува още от ранното Средновековие и след пет века османско иго отново възстановява своята държавност.

Книгата на Хилендареца отнася в Сан Стефано по тайни пътища именно Петко Николов, без да извести нарочно за това впоследствие.