ЗВЕЗДОБРОЕЦ

Захарина Тонева

ЗВЕЗДОБРОЕЦ

През прозореца надничам нощем
и дълго гледам небосвода…
На луната шепна тихо,
ала тя със мене не говори…

Мечтая много, даже прекалено
и чувам вечно, че съм звездоброец…
Нищо, че навън е мрачно и студено -
аз вътре в себе си намирам огън!


КАРТИНАТА

Ти си като онази картина,
пред която някога изтръпвах.
Обичах да я гледам с часове,
да се наслаждавам на цветове,
да търся нови и нови нюанси
и да въздишам тежко…
Ако картината беше моя
сигурно щях дълго
да сменям боичките,
да търся криви линии
и да променям формите,
ала понеже не беше,
също като тебе,
я оставих непокътната!


ПРЕКЪСНАТО НЕПРЕКЪСНАТО

Прекъснато е спокойствието ми,
защото непрекъснато те сънувам.
Непрекъснато чакам да те видя
и измислям прекъснати образи.
Прекъсвам те, докато ми говориш,
непрекъснато да си объркан.
Непрекъснато правя крачка встрани,
за да прекъсна копнежите, думите и мислите,
защото непрекъснато става дума за тебе.


ТИШИНА

Заседнала е в гърлото ми буца -
една частица от сподавен вик
смело зяпвам, за да изкрещя,
дръзко вдишвам и във миг
отварям устни и усещам…
Моите опити да кажа нещо,
остават само тишина,
към звездите плахичко поглеждам -
нека вместо мене да крещят!