СТАЧКА
превод: Радой Ралин
откъс
По улицата бавно работници нахлуват,
в душата им е огън, на устните им - яд.
И мъката, която гърдите им издува,
ги тласка да вървят.
Нима да търсят милост сега са те събрани?
Кой господар ще чуе, над тях да се смили?
За нуждите големи, за тежките им рани
кого ще заболи?
Чудовището Нужда живота им потиска,
благата им отравя, убива любовта,
заплашва да събори колибата им ниска,
помага на смъртта.
О, шествие печално, щом искаш във борбата
за правда да спечелиш, не се огъвай ти!
Щом види, че превиваш колени до земята,
врагът ще връхлети!