СЪВЕТ

Слав Хр. Караславов

Из „Време” (2002)

СЪВЕТ

Побелях от извисявания
и от бдения,
помъдрях от удари явни
и скрити,
пътя си изминах
във стихотворения
и все откривам
истини
неоткрити.

Четете историята, за да знаете! -
бих крещял като монаха
Хилендарски.
Ако се каете -
кайте се,
но во име свое,
а не царско.

И разберете едно
от мене,
а може би, не само от мен -
в това време
на нови
гонения
и на ден
вдъхновен:
от младостта
до старостта,

от нине
до века,
човекът не превзема
властта,
а властта
превзема
човека.


РАЗМИСЪЛ

Свикнахме да бъдем кротки и послушни чак от детство,
ум дадирим у глупака, подарен му по наследство,
свикнахме със добротата, с присмех гледаме на нея,
с лошото се свиква бързо и на злобата се греем.

Свикнахме да бъдем скрити,
да сме лоши с дом и близки,
пред едни да бъдем горди,
а пред други да сме низки,
да се вглеждаме в земята, а да мислим за небето,
дето облаците тътнат и светкавицата, дето
несмущавана от нищо своя гняв над нас раздава.
Свикнахме да бъдем свити, всеки нещо да стаява
и да срича чужди думи пред изтъркани реликви…

На бесилото окачен и обесеният свиква.


ПЕСНИЧКА ЗА СВОБОДАТА

Казват: - Ето ви Свобода!
Всичко може да правите:
да си пускате брада,
да умирате здрави,
да се влачите, да се огъвате,
да нямате работа никога,
от слабост в сянката си да се спъвате,
от студ да синеете като индиго,
да се прегръщате със Свободата -
стига сили да имате,
да заспивате върху тревата,
край кофите да почивате,
да затъпявате от недояждане,
да търсите справедливост в смъртта,
да проклинате своето раждане
и глупостта на света.
Свободата дар божи за всеки е,
разполагайте с нея,
но не влизайте в чужди пътеки,
там се стреля.
Не посягайте с ръка разтреперана
към паницата на софрата.
Там стоят мрачни и начумерени
пазачите на Свободата.