С ГЛАВНА БУКВА

Петя Цолова

С ГЛАВНА БУКВА

С главна буква бих изписвала три думи всякога -
Живот, Любов и Смърт.
Тях изглежда свещена верига ги е свързала някога,
още в първия ден на света.
И ето, до днес, когато Любовта си замине,
или пък с нея си се разминал завинаги
на някой житейски сляп кръстопът,
животът ти се пречупва невидимо.
А ти чак отпосле разбираш,
че вече отвътре изстинал, останал без път,
без мед и без сол, той започва да се превръща
непоправимо от Живот в съществуване сиво.
Равно на бавна смърт.


СТАРА ПЕСЕН

Прежалих те, тъй да знаеш, отжалих те.
По вода пуснах недогорялото.
По вятъра - неполетялото.
Пратих по дяволите всичкото старо -
каквото било, било.
Само не можах да измисля с неотболялото
какво да направя, какво?
Лежи то ден и нощ на сърцето ми като камък.
Ох, проклетото като камък тежи -
ни вятър отвява го, ни вода го отнася.
Мълчи и боли.
Дяволите и те все дяволуват -
едно отнесат, друго притурят…
Как за рогата да хвана онзи от тях,
дето болка принася, вместо да маха.
Нощем из пепелището броди ли, броди.
Все нещо от нищото да изрови
и съня ми да пресече с дяволски смях…
И лошото, и доброто зад гърба си оставих.
И тебе, и билото, и небилото прежалих.
Любовта, пропиляната - не можах.


ЦИГАНСКО ЛЯТО

Уж още е слънце и злато в дърветата.
Уж още е лято.
Бездомните кучета, безгрижно на припек
изтегнати, спят -
топла е още под тях земята.
А хората се препъват, бързат замаяно
и само в залутаните си мисли ловят
любов, волност, безгрижие, радост…
А иначе мъкнат товарите си смълчано,
не вдигат очи и магията стара,
от дедите им още циганско лято наречена,
в погледите им не личи.
Циганско лято - вятър работа… Вятър!
Нали зад гърба му, светещ още от загара на август,
зимната истина - гола и зъзнеща - вече върви.
А по тези земи открай време е знайно -
ден до пладне е всяка омая, измамна е.
И без време златният огън в листата нещо гаси.
Неотменно в мислите застудява рано.
И само в сърцата дълго и тайно горчи.