ПЕСЕН
Ветре, буйни и крилат -
где ти ходиш, где ти скиташ?
И по целий Божи свят
колко пътища омиташ?
Где нощува ти нощес?
Нямаш ли си родна къща?
Като мен ли си злочест, -
нямаш ли си майка съща?
Като мен ли си сирак?
Ти затуй ли се не спираш
и от сутрин, чак до мрак
нийде отдих не намираш?
Ах, ти, ветре, братко мой,
ако ти си като мене,
за минутка ти постой,
дай сираку утешение.
Подигни ме на крила,
подигни ме - отнеси ме
и от мъки и тегла
и от скърби избави ме.
Нека двама полетим
като двама братя родни,
братски двама се тешим
и по друми неизбродни -
да потърсим този край,
где животът е чудесен,
като хубав цъфнал май,
като тиха сладка песен!…
——————————
сп. „Народна целина”, г. 2, кн. 2, 1926 г.
