СИЯЕ ЕСЕНТА КАТО ИКОНА…

Теодозия Заривна

превод: Ваня Ангелова

***
Сияе есента като икона,
но вече си отива без следа.
И дирите й в пясъка, сезона,
ще смие в миг солената вода.

Вихрушката танцува на балкона
и свири скръбни химни на греда.
Сияе есента като икона,
но вече си отива без следа.

Листата са застинали в покорство
и гледат вироглавата река.
И аз без хитрост, подлост и притворство
се взирам в паметта си все така.
Сияе есента като икона.


***
В света отчаян на парите
крилата са дърва за огрев,
че в белези са ни душите…
И няма ден, и няма изгрев…

И всеки почести отдава
на себе си като на идол.
Парите се изменят в плява.
Крилата се превръщат в символ.

Просветва словото, сияе
снагата му на лист хартия,
а слънцето се чуди, мае
на славната му орисия
в света отчаян на парите.


***
Звучи мелодия надлъж.
На рамото ми ангел шепне:
- Спасителят е вездесъщ!
От страх тъмата ще се сепне.

А лятото вещае дъжд.
Господният пророк не трепна.
Звучи мелодия надлъж.
На рамото ми ангел шепне.

Обичай този кръговрат,
дорде очи в очи се гледат,
забравяйки за този свят
и за голямата безреда!
Звучи мелодия надлъж.