Димитър Цанов

Димитър Цанов е роден в село Реселец, Плевенско. Завършил е специалност “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Печатал е стихове в местния и централен печат. Негови творби са включени в литературни сборници и алманаси. Работил е като учител по литература, директор на основно училище, главен специалист в отдел “Просвета” – община Пордим и директор на специализираното училище-интернат в с. Згалево, Плевенско. Автор на поетичните книги “Селска кръчма” (1991), “Доказателства за спомени” (2014), “Не сега” (2020). Умира на 3 февруари 2017 г.


Публикации:


Поезия:

БРОЕНЕ/ брой 13 октомври 2009

РЪЦЕ/ брой 15 декември 2009

ЛЕК/ брой 17 февруари 2010

КУЧЕШКИ СЪНИЩА/ брой 30 юни 2011

ЛИПОВ ЦВЯТ/ брой 33 октомври 2011

ОСЪЗНАВАНЕ/ брой 49 март 2013

ФЕНЕР/ брой 81 февруари 2016

СЪБУДЕНИ ПОД ОТКОСА ТРЕВИ.../ брой 82 март 2016

ОБЩА БОЛКА/ брой 88 октомври 2016

ПЕТЛИ/ брой 91 януари 2017

МОЯТ КРЪСТ/ брой 92 февруари 2017

МЛАДА СТАРОСТ/ брой 97 юли 2017

СЪН/ брой 101 декември 2017

ЕСЕН/ брой 102 януари 2018

НЕ ТЪЖИ.../ брой 103 февруари 2018

ПРОЛЕТНА РАВНИНА/ брой 108 юли 2018

КЪЩАТА/ брой 109 септември 2018

ДЕДИ/ брой 110 октомври 2018


Критика за Димитър Цанов:

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР ЦАНОВ / автор: Татяна Любенова / брой 61 април 2014