БРУТАЛЕН ОТГОВОР

Размишления на президента на Република Куба Фидел Кастро, публикувани на 10 април 2007 г. в световния печат.



Джордж Буш е несъмнено най-истинският представител на терористичната система, наложена на света от технологичното, икономическото и политическото превъзходство на най-могъщата сила, позната на нашата планета. Поради това ние споделяме трагедията на самия северноамерикански народ и на неговите нравствени ценности. Само от Белия дом могат да се дадат указания директно на Кетлин Кардоне, съдия във Федералния съд в Ел Пасо, Тексас, която миналата седмица е внесла решение за пускане под гаранция на Луис Посада Карилес.
Именно самият президент Буш през цялото време е избягвал да спомене престъпния и терористичен характер на обвиняемия. Той е бил защитен, като му е предявено единствено обвинението, че е нарушил миграционните правила. Това е чудовищен отговор. Правителството на Съединените американски щати и неговите най-представителни институции решиха предварително да пуснат на свобода злодея.
Историята на терориста е отдавна и добре известна. Тези, които го обучиха и му заповядаха да взриви кубински пътнически самолет, на чийто борд имаше 73 души – спортисти, студенти и други кубински и чуждестранни пътници заедно със самоотвержения екипаж – го освободиха от затвора във Венецуела. Те купиха неговата свобода, за да водят и практически да ръководят мръсната война срещу народа на Никарагуа. Това означаваше хиляди човешки жертви и разрушения в страната за десетки години.
Те му дадоха пълномощия за контрабанда с наркотици и оръжия, подигравайки се със законите на Конгреса. Те, заедно с него, създадоха ужасната „Операция Кондор” и интернационализираха терора. Те са тези, които измъчваха, причиняваха смърт и бяха причината за физическото изчезване на стотици хиляди латиноамериканци. Не им беше възможно да действат по друг начин.
Не поради неочакваното решение на Буш, за нашия народ това е по-малко унизително. Именно изхождайки от разкритията във вестник „За това”, печатен орган на мексиканския щат Кинтана-Роо, допълнени по-късно от наши средства, Куба узна с изключителна точност, че Посада Карилес е пристигнал в Съединените американски щати от Централна Америка през Канкун и остров Мухерес, откъдето на борда на яхтата „Сантрина”, след като тя е била инспектирана от мексиканските федерални власти, заедно с други терористи се е отправил директно за Маями.
След като правителството на тази страна е било разобличено публично с точни данни, започвайки на 11 април 2005 г., то се е бавило повече от един месец да арестува терориста и година и два месеца – да признае, че Луис Посада Карилес е пристигнал нелегално на брега на Флорида със „Сантрина” – предполагаем учебен плавателен съд, вписан в северноамериканския регистър.
Не се казва нито една дума за неговите неизброими жертви, за взривните средства, поставени неотдавна в туристически обекти, за неговите десетки планове за моето физическо унищожение, финансирани от Съединените американски щати. Не е било достатъчно за Буш да оскърби името на Куба, да организира в нелегално окупираната територия в Гуантанамо ужасяващ център за изтезание, подобен на затвора Абу-Граиб, който, след като стана известен, ужаси света.
Жестоките действия на неговите предшественици му се сториха недостатъчни. Малко му бяха 100 милиарда долара, по принуда изразходвани в толкова бедна и изостанала страна като Куба. Да се обвини Посада Карилес, означава той сам да се обвини.
В продължение на почти половин век се използваше всичко срещу нашия малък остров, желаещ да бъде независим на 90 мили от техните брегове. Във Флорида бе инсталирана най-голямата централа за разузнаване и подривна дейност, съществувала някога в света.
Не им стигна нахлуването на наемниците при Плая Хирон, струващо на народа ни 176 загинали и над 300 ранени, като се има предвид и малкото лекари, които ни бяха оставили, нямащи опит при лекуване на бойни рани.
Преди това на кея на хаванското пристанище бе взривен френският кораб „Ла Кубре”, превозващ за Куба оръжие и гранати белгийско производство, като с две добре синхронизирани експлозии бе причинена смъртта на над 100 работници, а много други бяха ранени при спасителните работи.
Не им стигна Карибската криза от 1962 г., изправила света на прага на термоядрена война, когато вече съществуваха бомби, 50 пъти по-мощни от хвърлените над Хирошима и Нагасаки.
Не им стигна разпространението в нашата страна на вируси, бактерии и гъбички, поразяващи растенията, добитъка и колкото невероятно да звучи, дори и хората. Някои от тези патогени излязоха от американски лаборатории, за да бъдат пренесени в Куба от добре познати терористи, работещи за правителството на САЩ.
Към всичко това се прибавя огромната несправедливост да се държат в затвора петима героични патриоти, които заради предоставяне на информация за терористична дейност получиха различни присъди – две от тях доживотни – и стоически издържат на жестокото малтретиране в различни затвори.
Кубинският народ неведнъж без колебание се е изправял пред лицето на смъртта. Той е доказал, че ако се действа разумно, ако използва подходящите тактики и стратегии и особено тясното сплотяване около своя политически и социален авангард, няма сила в света, способна да го съкруши.
Смятам, че наближаващият Първи май ще бъде идеален ден нашият народ с минимален разход на гориво и транспорт да покаже чувствата си към трудещите се и бедните от целия свят.


в. Словото днес, брой 15 (524), 19 април 2007 г.