С ГРАМАТИКА ИЛИ БЕЗ ГРАМАТИКА

Георги Майоров

В откритата война за унищожаване на българския език се налага първо да си изясним подстъпите за сближаване на воюващите страни.

Едната - Словото ни - стои на постоянна позиция и само от време навреме изстрелва по някой пушечен залп. Но не за спиране на настъпващия противник, а само за неговото сплашване.

Другата страна - Противникът - така благ и префинен, с прибежки и препълзяване непрестанно приближава нашите позиции и не е чудно в даден момент да застане с исполинския си ръст пред нас. Тогава ни остава единствения избор - да вдигнем ръце.

Използвам тази леко акварелно-батална картина, та всички да проумеем в какъв истински ,,срещен бой” се намира българският език.

За голямо съжаление, ние не виждаме или не схващаме, че битката е в критична фаза.

Най-напред министрите, кметовете, областните управители и техните подопечни фондове, институти, инспекции и дирекции с ,,диреци” начело, вдигнаха ръце.

И понеже всички тези бели якички като ученички не си знаят уроците и не изпълняват задълженията си както трябва, назначаваме дирекции върху дирекции и комисии върху комисии, че по-лесно да играят на ,,прескочи кобила”.

Никой не им държи сметка и всички фирмени имена блеснаха на латиница. Останаха само тук-там някоя фурна и баничарница да напомнят, че са български. И гласно питам в коя друга държава се прави така?!

Като няма отговор, да вземе човек, отгоре до долу, да обруси ,,чина” на тези чиновници.

Това беше първото предателство спрямо българския език без никаква съпротива.

Говоря не в изискан стил, а пряко по прагматичен начин, защото възмущението ми няма край. А да творим дебели теоретични обосновки сме големи тънкачи. Овладели сме байрактарството до съвършенство и гордо раздипляме знамена.

Всички Те, вкупом излъчват депутати за националната ни ,,Говорилня” и евродепутатите, от които първите лаят у нас, вторите се прозяват из Европа. Нашите днес приемат закон, утре го поправят, следващият - поправят поправката. До безкрай.

Работа на празен ход. Резултат нула.

Какво свършиха? Кое българско защитиха?! Родното производство, или що-годе нещо мило и родно? И как няма да има народни протести! Предателството се мъти и люпи по топлите гнезда отгоре до долу.

Така войната стигна до върха на щика, извинете, на перото. Защо на върха на перото?

Защото само ако всички пера и перодръжки застанат плътно на открития фронт, можем да победим. Защото тихомълком се подкопават така здраво изградените основи на българския език, успял да отблъсне всички попълзновения. А сега текат различни тенденции, търсения и моди, които очакват своето утвърждаване. Има и реални прояви.

На първо място е незачитането на българската граматика

На второ - шмугването ни с камуфлажно облекло в мъглата на модерността.

На трето - илюзорното търсене на ,,другост”.

Това ято ,,изтребители” се попълва предимно от млади творчески генерации, които налитат за бърза изява с цената на всичко. Те считат класическите ни образци за остарели, невъзприемчиви, неразбираеми и ги изхвърлят на бунището.

В търсенето на нови форми няма нищо лошо и е похвално, но какво намират и какво показват?

На това търсачество, за съжаление, пригласят и някои талантливи писатели от зрялата възраст. Те уж всячески защитават българския език, творят елитна поезия, а на практика също нарушават законите на българската граматика, предимно със стихове без пунктуация.

Така стигаме до бутафорната бариера ,,с граматика или без граматика” да творим? И въобще да пишем?!

На помощ ни идва просветналото у великия Александър Сергеевич Пушкин още преди два века, че граматиката не предписва законите на езика, но изяснява и утвърждава неговите закони. И скритите капани се проясняват.

По естествената логика, ,,модерността” и ,,другостта” днес само постепенно се появяват, утре се налагат, а в други ден стават правило, норма, закономерност. Ясно е!

Стихове без заглавия е имало и ще има. Коментарът зависи от това как се вписват в контекста на Цялото. Когато цял цикъл, или поредица стихотворения са без заглавия, се налага друг извод. Те са озаглавени общо и се водят от единна идейна мисъл или тема и се явяват като с неизписано заглавие. Стига стиховете да са съдържателни, мъдри и звучащи еднородно.

Ще спомена само извода ми за книгата на Драгомир Шопов ,,Небе и корен”. В трите цикъла център на идейно-тематичния сюжет е човекът-творец - начало, живот, вечност. И тук-там стихове без заглавие стават оглавени от тематичната ос на книгата.

Мисълта на твореца, както на всеки човек, не тече равно и едноцветно. Менят се настроения, случки и преживявания. Животът върви като домашно тъкана пътека, в която се редят цветовете на ленти, наричани в Родопите ,,писи”. (,,Писа” - колко мъдро намерена дума. Изписана шарка. Същата дума означава и смола от ела. Запазена е единствено в речника на Найден Геров, но само в значението и за смола и ,,писан” като прилагателно за шарен.) Тези шарки са с различна големина. Редят се: голяма писа с избран носещ цвят от сиво-мръсен или бледо-оранжев вътък, като основна част на пътеката. След това идва цяла дъга от цветове на малки писи. Така последователно се редят - основен фон с по-голямо времетраене (големина), следван от нова цветна дъга, докато се разстели цялата дължина на пътеката.

Това не прилича ли на една стихотворна книга?! В нея се редят цикли и стихотворения със своите заглавия и дължини. Когато между тях се появи творба без заглавие, това изглежда като прокъсано място. Или там в цялата идейно тематична тъкан нещо не е в ред.

Появилото се голямо многообразие от форми ме кара за себе си да търся обяснение, правото за тяхното идване и съществуване. И не може на тези тенденции да не обръщаме внимание.

Да се избират подобни форми на поезия по чуждо отминало ехо не е новаторство, а по-скоро подражателство.

И може да се разсъждава дали това е пробив или пробойна в българската литература?!

Да творим хвърчащи мисли в поетичен словоред! Стихове ребуси или висок скок без огъващия се от диханието на твореца бамбуков прът!

Независимо от всякакви търсения, винаги ,,Класиката е модерна” както се твърди и в ,,Бразди” по телевизията!

Но все пак, аз питам: - с граматика или без граматика българският език ще удържи победа?!