РАЗДЯЛА

Иван Ненов

РАЗДЯЛА

Под шипката, с бодли на всеки клон,
бе цъфнала самотна теменуга.
Дори да сторех най-дълбок поклон,
аз аромата нямаше без друго

да го усетя в този късен час…
С ръката махнах, тръгнах си оттука…
А в клоните на шипковия храст
едно врабче остана да свирука.


МИГ

Два облака във нощ една на юли
целуваха се във самата вис.
Целувките, навярно сте ги чули -
небето ги извикваше на „бис”.

Роди се от целувките им страстни
светкавица. Бе раждането с вик…
Но, както се роди - така угасна…
Защо в живота всичко трае миг?


БЯГСТВО

Каквото и да сториш - все длъжник си.
Пред някого за нещо си виновен.
Когато разбереш - във този миг пък
животът те е оковал с окови.

Тогава! Съгради въздушни кули
и там прекарай краткия остатък.
Там вятърът не ще да те отбрули;
лъчите ще те отнесат нататък,

където зимата е топла пазва;
където лятото е луд измамник.
Тревата ще я чуваш какво казва;
ще слушаш музика неземно странна.

Там можеш да отидеш до безкрая
и да отплуваш с капчица дъждовна…
А - ако нещо истински узнаеш,
то също ще е истински лъжовно.


***
Аз ли се изгубих или, Боже,
ти си ме забравил в този край?
Вече никой с нищичко не може
да превърне ада тука в рай…

Някой стига сякаш мойто гърло,
та не мога да извикам с глас.
Но изкачвам трудното си върло -
вечен пленник на невнятна власт.

И готов съм да спася с ръцете
пламъче от вихър; залък хляб…
Нека се превърна после в цвете,
за да го откъсне някой сляп.