ДАЛМАЦИЯ
ДАЛМАЦИЯ
На Валерио Орлич
Далмация - дихание и обич,
небе в очите, чуден лазурит,
поезия от Петър Канавелич,
сияещ бисер, перлен маргарит…
Блестят в косите морските кристали.
Звезди хладеят сутрин на превал.
Вълни немирни бризът палав гали.
За тях въздълго често е копнял.
Зорницата в зениците се влива -
любов и чайки в слънчевия злак.
Земята златогърда е щастлива.
Мълви за вярност приказният бряг
и в ласките си нощите обвива
на одъра на сивкавия зрак.
ЗАГРЕБ
Сокол ли е, или е ястреб,
кръжащата в простора птица?
Крила размахва тя над Загреб.
Не е ли бдяща соколица,
която столицата пази
от римляни и от монголи?!
Падини стръмни и оврази
в брега са сводове заболи.
След Тиса ще се влее Сава
в препълнения с вечност Дунав.
В октавите ще възклицава -
платно от зрак и облак морав.
Пламти през вековете глас…
Живее Божеството в нас.
КОРЧУЛА
На Сърджан Духович
Вино и слънце… Пясъчни дюни…
Полъх на лято, копнеж и море.
Бавно пристъпя в сенките юни.
С рало небето Орачът* оре.
В здрача изпъкват ярко стените.
Кулите бойни все още са тук.
Корчула дивна - блян за очите,
свири ветрец на драмбой от бамбук.
Заливи близки… Крясък на чайки…
Влюбени хора и трепетен звън…
Миг далматински - къс от мозайка,
малък фрагмент от блаженство и сън.
Град на легенди… Земя на герои -
памет всевечна и устрем и зов.
Корчула чудна, Корчула моя, -
минало свидно и тайна любов!
——-
*Орач е народното име на съзвездието Орион. бел. авт.
ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА
На всички хърватски поети
Достига брод и спуска се надолу
по пътя на коприната звезда.
Сънят е кон с отпусната юзда.
Галерата е той на Марко Поло.
Кошутите тъгуват за гора.
За дом копнее времето бездомно.
Крилата на Всемира са огромни.
Нуждае се Земята от зора.
Със Златни орди борят се в степта
войниците достойни на небето.
Хеката недоволно възропта.
Но Еос засия над дефилето
из сферите на мрака и скръбта -
в копнежите свободни на сърцето.
ПОВЛЯНА
Не си ти, младост моя, пропиляна!
На всеки миг се радвам с бриза тих.
При ивицата плажна на Повляна
аз пиша за живота свой триптих.
И влюбвам се поне хиляда пъти
все в този мъж, до мене рамо свил.
Той знае, че на място ме не свърта.
Жарава търся пак за водевил.
И как коляно просто да подгъна,
клепач да стисна, сгърчена от жал?!
Луната заприлича на кадъна.
А може би на златен стар кинжал!?
Не, няма камък, в който да се спъна.
Пелин съм див, горчив, неотлежал.
РИЕКА
Хайде с теб да отбием нанякъде!
Стигат дните. Да търсим пътеки!
Може в Задар, а може и другаде
да се топнем в морето! Риека
екзотична и царствена нимфа е.
Да се спуснем към залива Кварнер!
Две сърца търсят друм за политане.
Ще изстине кафето ни, келнер!
Ще пресъхнат от жажда душите ни!
Даже Речина в сенките спира.
За любов днес е време, за скитане -
глътка щедра - блян в нас да извира…
Вече виждам Търсат на илирите -
стръмен хълм и издигната крепост.
Не замлъквайте, звуци от лирите!
Тишината била би нелепост,
ако призивът спре на войводите
и не чуваме зов за победа.
Акостират край нас ветроходите.
Не цари из безкрая безреда.
Хайде с теб да отбием нанякъде!
Дните летни ни сочат пътеки.
Бриз ни води към бряг в склона западен
и в прегръдка ни сгушва Риека.