ПОСЛЕДНИ ПОРЪЧКИ

Андрей Андреев

На Надя Попова

Чета по вестниците
бомбастични,
а всъщност тъжни интервюта.
Приятелите ни със късна дата
си доизмислят героични биографии.
Не им ли стигат тези, дето съчинихме,
та в световете ни объркани застават
за истината в непосилни пози,
или нахлузват маски на страдалци.
Докато сам обърквам и налучквам
посоката на земното въртене
или седя под сянката на свойта шапка,
нелегендарни слънчеви лъчи
ме предизвикват
да мисля за праха на суетата.
Нещастна нашенска съдба - героите
да се множат след края на събитията…
Докато с теб разчитаме звездите
каква енергия за утре предвещават,
за да спасим същинския си образ,
усещам ангелчета да ни носят
последните поръчки питиета.
Така красиво те към нас пристъпват
и как прозвънват чашите в ръцете им -
кристални още, още недокоснати
от слоя черна пепел върху мрамора.

И аз се взирам в течността божествена,
какво ли камъче ще заблести на дъното,
когато в нас се изцеди мътилката.
Дано със блясъка си то да ни изтръгне
от опитите късни да преместваме
лицата си в по-други измерения
и да кривим пространството и времето.
Защото идва онзи миг величествен,
а няма накъде да се извъртаме -
мигът, поставящ всичко на местата си
преди последната трагично-весела,
или за по-оптимистично казано -
поредната поръчка дъх живот.