ЕВА.891
Новини в 19:00 ч. централно време:
„….населението на Земя падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона…..”
Съобщение от Централния медицински център в Минесота:
„След перфектно изпълнена процедура успяхме да създадем човешки ембрион. Екипът учени е изключително радостен от успеха и планира пресконференция в световната столица Тайпе, на която ще изнесе повече информация и подробности за невероятния успех”.
Графит на централна улица в Берлин:
„Полът е прогрес. Върнете XX/ XY!”
Дописка от полицейски началник Зет, управления 121.13 - Берлин:
„На 29 март 2267 година, в 12:15 получихме анонимен сигнал за протестен надпис, подкопаващ устоите на Новия свят. Веднага бяха изпратени патрулни андроиди, които анализираха надписа, призоваващ за връщане на хромозомите, определящи пола на човек, съответно към бунт и изграждане отново на неравнопоставеност…. ще вземем крути мерки и до двадесет и четири часа ще открием злосторника или злосторниците….”
Фокстрот се съблече пред огледалото. Огледа тялото си. Прокара ръце по гърдите си, леки издатини без зърна, после по корема си и накрая по гладката повърхност между краката си. Липсваше й женствеността. Помнеше детството си през 1993 година, когато имаше нормална майка и баща, а не както сега - безполови, типизирани образи. Беше се съгласила на процедурата за обезличаване в началото на прехода през 2059 година, защото й се живееше. С напредналата медицина спокойно можеше да живее още век или два, достатъчно пари имаше, за да може да си го позволи, но… Все по-често си чудеше дали има смисъл. Не намираше причина да живее. Опита се една вечер да поговори с партньора си, но той бе толкова млад, че не помнеше онези времена. Типично дете на новия ред и на заложена програма и доктрина.
Ева.891 пое грижите за новороденото. Беше древен модел андроид, но сигурен според учените, които тестваха системите и историята й. От общо 250 варианта родител 1 и родител 2 избраха Ева.891. Визията й бе сменяна няколко пъти. Бяха премахнати косата, вторичните полови белези, така че да отговаря максимално на съвременните виждания, бяха вградени допълнителни сензори и алгоритми за реакция.
С избора на Ева.891 се изчерпа ролята на родители 1 и 2. От първия ден андроидът пое грижата за Обект Х.
Обект X протегна ръчички към Ева.891, на лицето му се изписа усмивка. Дойката погали бузката и сложи детето в легълцето. Отнесе мръсните дрехи до пералнята и ги сложи вътре. Върна се и надникна в кошарката. Обектът спеше спокойно. Върна се и извади вече чистите, сухи и сгънати дрехи. Остави ги на рафта и остана за известно време така. Алгоритмите за домашна помощница се задействаха и тя се зае с почистването на помещението. Родителите на Обект Х не идваха често. Всъщност не знаеше какво означава често, защото бяха пропуснали да инсталират подобни параметри, но смяташе, че е нормално поне веднъж седмично да се интересуват как е детето им. Все пак бяха Родител 1 и Родител 2. Тя продължаваше обаче ежедневно да изпраща статистически данни от състоянието на детето и неговото развитие. След като приключи с почистването отново отиде при кошчето. Наведе се над спящото телце, протегна ръце и го вдигна. После седна на близкия стол и остави детето върху корема си. Леко се залюля. Тиха приспивна песен се разнесе в помещението, където се отглеждаше Обект Х.
ШОК НОВИНА! Не искаме да внасяме паника, но в последните дни се наблюдават отклонения в поведението на андроидите, които поставят съмнения отговорностите, възложени им от Здравната служба в Тайпе. Възможно ли е да се повери грижата на изкуствено създадените Обекти изцяло на Андроиди и до колко са съвършени техните програмисти или в годините на еволюция всъщност сме деградирали дотолкова, доколкото вече не сме подготвени да се грижим сами за своите деца? Човечеството губи ли основната си ценност или…
Радиопредаването от пиратската станция беше заглушено само след няколко минути излъчване.
Детето се събуди и размаха ръчички. После се намръщи и заплака. Ева.891 стана като го придържаше с една ръка. Усети детските устенца, които търсеха гръдния й кош, докато подготвяше млякото за хранене. Детето заплака още по-силно, когато не намери това, което търсеше. С готово шише, Ева.891 седна отново, сложи го в скута си и подаде биберона. Малкото смукна няколко пъти, после изплю биберона и отново заплака, протегнало ръце към нея и надигнало главичка към гръдния кош. Процесорът на андроида забръмча по-силно. Какво искаше малкото? Какво?
Вечерта, когато Ева.891 най-после бе успяла да приспи Обект Х и се бе отпуснала в станцията за реставрация и зареждане, усети нещо странно - сърбеж от двете страни на гръдния кош. Преди да се самоизключи въведе команда, утре сутрин да провери странното отклонение.
Кратко прекъсване на тока и рестарт на системите накараха Родител 1 и Родител 2 да ъпгрейднат Ева.981 като я снабдят с независим енергиен източник и сравнителна свобода при взимане на решенията. Бяха изключително доволни от нея и грижите, които полагаше. Ежедневните й отчети бяха позитивни и реалистични и бяха сигурни, че Обект Х ще стане пълноценен член на новото общество.
Сърбежът и паренето я подлудяваха. Определено се чувстваше странно. Беше чувала за един-два случая на андроиди излезли извън строя, но не и за полудели такива. А какво се случваше, ако се окажеш непригоден да си вършиш работата и да задоволиш създателите си? Изключват те! Честно казано, не знаеше дали андроид би могъл да полудее наистина, но бе факт, че се чувстваше странно. И това бебе…, ето пак си мисли за Обект Х като за бебе, човешко същество на изключително ранен етап от развитие, характеризиращ се с тотална беззащитност и зависимост от възрастните. А тя каква беше? Възрастен. Щом се грижеше за него. Зарови се във терабайтите информация - Родител 1 и Родител 2, мъж и жена създават дете чрез коитус. Информацията не беше…. Зарови се в най-съвременната анатомия. Липсваха приспособленията за коитус. Имаше нещо, което …. Отново я засърбяха гърдите. А и това бебе, всеки път протягаше устни към гърдите й и търсеше храна. Странно бе. Пределно ясно би трябвало да му е вече, на чисто инстинктивно ниво, че храната идва от стъклено шише с гумен накрайник, което Ева.981 държи в ръка, а не от гръдния кош, който крие само платки и пластмасови капаци.
От стаята на бебето се чу тих плач. Андроидът отиде веднага. Устничките на храненицата бяха сладко извити надолу. Ева.981 се наведе и сложи ръка на коремчето. Сълзичка се търкулна по бузката. Тя го пое и гушна. Отпусна се на стола и тихо запя. Обект Х се успокои и тихо започна да гука. Кротна се и затвори очи. Ева.981 стана внимателно, за да сложи малкото телце в кошчето, когато погледа й попадна върху огледалото. Лицевата й структура бе променена. Устните й се бяха разтеглили в …усмивка (?!). Нима андроидите могат да се усмихват без това да е предварително зададено? Тя определено не откриваше такава команда в паметта си. Тогава… Какво се случваше?
Побърза да се отдалечи в съседната стая и проникна в централната библиотека. Искаше да усвои информацията за растежа на човешките същества, чувствата им и възпитанието им.
На другата сутрин влезе в стаята на Обект Х и видя, че то е будно, маха с крачета и ръчички, а когато се наведе, за да го вдигне - беззъбата усмивка на бебето срещна усмихнатото лице на андроида. Седна в стола и нагласи бебето. Странно, но то избутваше шишето сякаш не бе гладно. Ева.981 усети силно парене и гъдел, примесен с болка в гръдния си кош. Бебето стана неспокойно. Ева.981 наведе глава, защото усети, че нещо й мокрее отпред. Предположи, че обектът се е изпуснал. Махна предната част на универсалния си костюм с една ръка и … ахна. Обект Х се разрева още по-силно и протегна ръчички. Впи устни в зърната на новопоявилите се гърди на Ева.981 и започна да суче. Андроидът седеше като парализиран. Устни, разтегнати в усмивка! Гърди! Кърма! Беше чела за тези неща, но… как бе възможно.
В следващия момент усети облекчение. Бебето бозаеше, а на нея й олекваше. Когато изплю зърното й и се оригна, Ева се разсмя. Внимателно го сложи в креватчето и застана пред огледалото. Никакво съмнение, че имаше две малки полукълба на гръдния си кош, там където до скоро нямаше нищо освен пластмаса. На най-издадената част на полукълбата стърчаха меки, тъмнокафяви зърна. Тя беше кърмила?! Тя! Ами да, андроидът беше запознат с най-старата книга - Библията. Ева е била първата жена.
Здравейте, скъпи зрители! Вече повече от три седмици Обединените служби за сигурност не могат да намерят следи от изчезналите андроид и човешко дете. Припомням ви, че на 18 март от дома им в Източен Мейн изчезнаха Обект Х - първото успешно родено човешко дете от петнадесет години насам и дойката му - андороид поколение 981. Президентът нареди проверка на всички модели от тази серия, но до момента отклонения не се наблюдават. Федералното бюро за разузнаване работи и по версия за намеса на терористи. А сега Алмания ще представи новия продукт - супер микровълнов робот - къщен помощник…
Далеч на юг, високо в Андите в скрито градче, построено от терористите едно шестгодишно дете тичаше босо, с широка усмивка към появилата се в края на гората жена:
- Ева, Ева, носиш ли ми нещо?
Жената се приближи и разроши косата му:
- Разбира се, Хенри. - после бръкна в торбата, която носеше преметната през рамо и извади свит юмрук. - Познай какво е?
- Ами, ами… камък?
- Не.
- Издялкано животно?
- Не.
- Листа от кока?
- Не.
- Е, добре де, предавам се! - тропна с крак Хенри.
- Ето. - Ева извади ръка иззад гърба си и разтвори юмрук. В дланта й лежеше малко кръгло нещо с цвят на скала.
- Какво е това, мамо?
Ева се усмихна и се наведе. Мушна слушалката в ухото на момчето. В главата му зазвуча божествена музика.
Майката прегърна сина си и двамата заедно се отдалечиха към селището на бунтовниците.
Фокстрот крещеше, докато я караха вързана за роботизираната носилка. Цялото й лице бе посиняло, сякаш се задушаваше, вените бяха изпъкнали и пулсираха, а очите ококорени. Виковете ехтяха по коридора на патопсихологогията в Тайпе.
