ВРАТИ
ВРАТИ
Тези снимки са врати
към други измерения.
Преминеш ли -
ще видиш другите стени
на стаята,
хората, които гледат отстрани,
и тези, дето се усмихват,
пред тях човекът неочакван,
който се старае
мига да не пропусне,
ще чуеш странни думи,
детски викове и звън на чаши,
ръце ще те докосват
като насън,
през стаи ще преминеш после,
където само ехото ще те догонва,
в последната ще стигнеш себе си -
на някакъв усамотен прозорец,
взрян в пътища, реки и планини
и потопени в злато залези -
и ще откриеш там сърцето си
забравено
във някой тъмен ъгъл.
* * *
Камъните плачат само сутрин,
когато цветята най-силно ухаят.
Хубен Стефанов
… И тайна ще останат скрита
сред вкаменена тишина
сълзите
в камъка вдълбани -
по невъзможните крила,
по хоризонта невъзможен -
където в призрачна дъга
се носят бавно и отлитат
на дните
белите ята …
КЛОШАРЯТ
Опира гръб о камъка
клошарят.
Арките на всички мостове
за него са издигнати.
В ръцете си държи света -
огромен хляб,
обрасъл с гълъби.
Тече през вените му времето
и с него името си съизмерва.
О, Сена - вечната вода! -
не го досяга никоя секунда.
Разчупва хляба си клошарят
и виното на залеза отпива.
Всезнаещо смълчана спуска се нощта -
в сърцето му светът се скрива.
