МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА

Маргарита Серафимова

МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА

Когато бях дете, понякога си спомнях
незнайното.

——————————

*
Той е изгревът.
Става всяка сутрин на Изток,
където е началото.

——————————

*
Красиви са ездачите.
Изправени гърбове, превъзходство.
Времето вее опашката си под тях, непреклонни копита.

——————————

*
Източното море царуваше една сутрин
под светлината си.
Бях отишла до него да поискам милост.

——————————

*
Облачното небе, пълно и тежко като морето с богатите вълни отдолу,
се движеше цялото към друго време.
А аз между двете бях щастлива като светулка.

——————————

*
Красив ноември с празна светлина, с тънки червени листа,
постави пред мен tabula rasa.
Приготвих се да подпиша.