ОПАК ЧОВЕК
Животът на Стойчо Мазния не беше никак лесен. Всеки ден старателно си подреждаше задачите за деня и затуй пенсионерското му ежедневието преминаваше по един и същ начин.
Ставаше още призори, задължително се прозяваше на отворен прозорец, правеше гимнастически упражнения с гири за стари хора, пиеше чаша липов чай и засядаше пред телевизора.
По принцип мразеше сутрешните сериали и поради това слушаше новини, от които понякога се впечатляваше, но и се мръщеше, когато ставаше въпрос за любимите му политици.
Една сутрин, тъкмо беше щракнал копчето на телевизора, и на входната врата дочу разпален мъжки говор. В начало си помисли, че са някакви телефонни измамници, но когато без всякакъв страх отвори вратата, видя двама немного високи мъже.
Те бяха жизнерадостни и усмивките не слизаха от лицата им. След като учтиво го поздравиха започнаха ласкателно да му обещават какво ли не.
Единият смирено се приближи до него и гальовно му напомни: „Да гласуваш за нашия човек, нали знаеш, той е най-умен и обещава всичко да бъде розово”.
Другият не остана по-назад от противника си и като дръпна Стойчо смело за ръката, заяви: „А нашият човек отсега нататък ще мисли само за пенсионерите”.
Стойчо Мазния гледаше ту единия, ту другия и от многото обещания изведнъж се почувства истински благословен. Даже си помисли, че вече не е на земята, а някъде там горе…
Ощипа се, за да се опомни, и понеже беше праволинеен човек, за да не разсърди нито единия, нито другия, хукна към урните. Обаче тук нещо му стана. Какво? И той самият не можеше да си го обясни.
Сякаш някакви свръхестествени сили му чуруликаха в ушите: „Пусни празна бюлетина, пусни празна бюлетина”.
Тогава в него всичко се преобърна. От обещания ли, от извънземните ли, приповдигнато му настроение начаса се стопи и той се почувства отегчен.
От този миг заживя със странни потискащи чувства. Загриза го съвестта. Направо казано, сведе кротко глава и стана опак човек.
Минаха ден-два и това му хареса. Тотално загърби първоначалния си начин на живот. Вече не слушаше нито новини, нито пък някой можеше да му каже каква здравословна храна да яде.
Напук на себе си цяла седмица не си показва главата навън. Но един ден, след като усети, че отнякъде задуха странен жълтеникав вятър, му се дояде евтино сирене. Отиде в близкия квартален магазин. Продавачката го погледна, претегли го с поглед и на секундата позна, че е опак човек.
- Искам триста грама от евтиното сирене? - каза Стойчо и посочи витрината.
Магазинерката отряза бучка сирене и я сложи на везната:
- Триста и пет грама! - отсече тя.
Тогава, Стойчо реши, че магазинерката иска да го подкупи, и войнствено заяви:.
- Не ги искам тези пет грама!
- Аз пък ще ти ги дам! - каза от своя страна тя и тупна с крак. - Досега никой не е искал да махам грамчета, а само да им давам. И ти няма да се отървеш от тях.
Вместо да продължи да се ядосва, Стойчо предпочете да остане гладен, но да не вземе подаянието. Набързо излезе от магазина и с песничка от своето незабравимо детство тръгна към градския парк, където по цял ден бездействаха хора на неговата възраст и обсъждаха футболни мачове и провалени политици.
Той също обичаше футбола, но нали си беше опак човек, не седна при запалянковците, а на съседната скамейка, където две пенсионерки шумно одумваха снахите си.
Стойчо наддаде ухо и се намеси в разговора им:
- Обсъждате снахите си, а? Нима вие като млади сте били по-добри?
- Господине, тебе никой не те пита! - отвърна едната жена и го погледна втренчено, сякаш за първи път виждаше опак човек.
- Що за нахалство - не се стърпя другата и тайно намигна на приятелката си, защото на секундата разбра, че никак не е лесно да си имаш работа с опак човек.
- Искате, не искате, ще ви съветвам… - каза Стойчо и продължи да ги напътства.
Двете жени останаха смаяни, но това само така изглеждаше.
- Така да бъде - с иронична усмивка каза жената, която първа го заговори, и погледна към шадравана, в който от три чучура бликаше леденостудена вода. - Досега никой не е могъл да спре водата от чучурите. И вие няма да можете! Ако го сторите, ще ви признаем, че наистина сте опак човек.
- Ще я спра! - изригна Стойчо. - Сега ще ви покажа на какво е способен един опак човек! - каза той и хладнокръвно тръгна към шадравана. Двете жени го последваха и тайно се подсмихваха на сеира, който щеше да се разиграе пред очите на много хора.
Стойчо влезе в шадравана. Заставаше ту на единия, ту на другия чучур, но не успя да спре водата.
- Е, наистина е опак човек - каза една от жените. - Да му помогнем да излезе, защото ще се простуди.
Стойчо чуваше освиркванията на хората, насъбрали се около шадравана, и най-после реши да излезе от водата. Един от сеирджиите се приближи до него, потупа го по рамото и му каза:
- Брато, и да искаш да вървиш по правия път, друг ще ти каже къде да кривнеш! - И му подаде сакото си, за да не се простуди.
В този момент Стойчо Мазния добре осъзна, че да си опак човек, не е лесна работа, а трябва да следваш съвестта си, макар че не винаги можеш да бъдеш разбран.
