ГЕОДЕЗИЯ НА ВОЙНАТА

Славка Зашева

ГЕОДЕЗИЯ НА ВОЙНАТА

Нахлупила е каската
земята
от много град
и от ракети против град
от още повече огради
във града
гради си ъгъл
на мира
но ъгъла измества
всеки ден
с два града по-голям
докато своя пълен кръг
изправи
и в права линия
се предаде

каската
погребаха с награди


ГУРМЕ

Галерия е малката й кухня -
редеше светлите до тъмните години.
На топло спомените пазеше - и бухнали
излязоха от формата на минало.

Как бясно затанцува ароматът
в картини, пълни с мащерка или канела
- най-ценното наследство на куратора,
събрал живота в два на два умело.

Всичките пропорции са спазени,
пространството - до минимум гарнирано.
Бавно в дъното димяха рани,
а думите отдавна са изстинали

на масата, покрита с бяла истина,
която времето тъй дълго ще разлиства.
Изкуство е да се сервира мисъл.
Пиршество на оцелели чувства.


ДИМ

Прозорецът
е дим.
И синя рокля
на волани.
Кафето
ще горчи отрано,
от въздуха непоносим
прозорецът
ще посинява,
докато се разпадат
кръговете
от най-самотната цигара.

Прозорецът
е дим.
И бавно
погледът му изтънява,
заситил
гълъбите сини.
Почти догаря
тротоарът.
И нищо не е по-далечно
от облака,
обърнал гръб.


МЪЛЧАЛИВАТА РЕКА

Там съм,
в края на думите,
в самия край
на мълчалива река,
която бърза
надолу по склона,
не спира,
извира отвсякъде,
омайва баирите
с глухия тътен
на своите стъпки…
която незнайно кога
или как
спря да говори…
Нейният поглед,
зелен и размътен,
мълчание плисва.
Земята изтръпва -
без никаква логика
и без словоформи,
брегът се съблича.

Остава реката
само по смисъл.


НЮАНСИ

Избеляваш бавно.
В края на цвета
какво ли ми остава,
освен да наблюдавам
прехода на светлината
от мен до теб.

Танцува слънцето с върха,
докато гасне.
И нямам друго
в края на деня,
освен обувките му,
останали да се тъмнеят
до моя праг.