Анна дьо Ноай

превод: Иван Бориславов

Ще се притисна аз с най-крепката си сила
към своя обожаем и многолик живот.
Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,
животът ми ще лумне под слънчевия свод.

Широкото море, разстлало лека пяна,
в безбрежните и сини води ще съхрани
вкуса на мойта скръб - солена и смълчана,
която ще тъмнее сред белите вълни.

Аз ще оставя край далечните баири
жарта на своя поглед, видял ги да цъфтят,
а малкият щурец от трънката ще свири,
желание събудил да тръгна пак на път.

Искрящата трева на всяка нова пролет
и гъстите пшеници в зелените поля
ще видят как трептят, подели волен полет,
ръцете ми, които приличат на крила.

Дали природата сред радости и грешки
ще помни нежността ми и тъжното лице?
Но върху слабостта на мъките човешки
ще има отпечатък от моето сърце.