СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА НЕЗНАЙНАТА СЪПРОТИВА

Владимир Георгиев

Ето го фалшът, незнайнико: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. На нас ни се струва нехигиенично и затова - отвратително. Нередно. За нас, човешките животни, това е лошо.

Лошо. Нередно. Да, ама друг път!

Свиня от кладенчова вода не разбира. Все едно човек да обикне нещо друго освен себе си. Това е съвсем невъзможно. Ако питаш свинята, по-хубаво от лайната няма. С цвик вървят най-добре. Туриш ли и коприва, ще се получи миманс. Или поне соте. В смисъл - миш-маш. С лична заготовка.

Хубаво е Мария с испанската фамилия, дето все я забравям, и с някакъв анорексичен английски, от който на Шекспир биха му се изчервили ушите, да провиди фалша и да разбере най-сетне какво е фейк: онова, което го има, но не съществува.

Фигуриращото в умозрението на неколцина или на мнозина полуграмотни неколцинци, добили своеволието да се именуват елит, е тъкмо това, което го няма в реалността.

Доволното, дебеловрато отсъствие на реалност формира илюзорна действителност, Марийке, и това неприсъствие по необходимост къпе общественото съзнание с газовата баня на несъвършенството си.

Имало повишение на пенсиите - друг път! Не и толкова, че да достигне инфлацията. Но защо пък? Дъртите да мрат. Защо същата тази Мария маа гащи из Европа, вместо да облича копчета и да кове налъми в родното си село?

Имало сигурност в банковия сектор. Затова шефът на банковия надзор подава оставка. Всичко е наред. Без коментар, моля. Ще ви глобят, ако се усъмните. Според директивите на Европа дръзнете ли, ще ви дръзнат. Разбра ли някой защо шефът на банковия надзори си отиде? Не. Няма и да разберете. Ето къде започва лошотията, корупцията, правенето на пари - от незнанието, от непрозрачността, от непровидното дълбокосмислие на парите.

Налице е, тръбят, стабилност в небанковия сектор - по тази причина се назначават там на висши позиции хора без опит. И няма доходност в пенсионните фондове, там няма как да се печели, щото всичко е супер сигурно, даже има нулеви доходи.

Това е заради мълниите напоследък, небето се изсипа. Блумбърг не работи. Шефовете са с над петдесет хиляди лева месечни заплати. Пестят хората. Понякога и в държавните фирми се вземат такива скромни пари. Но тихо. За това не се говори. Нали е стабилно. А?

Нали бе, незнайнико?

С КТБ проблемът е забравен - няма иначе как да се обясни чудото, че за тази банка се създаде извънредно законодателство, поетапно, бавно, услужливо, а за шеф на фонда за влоговете, контролиращ синдиците, беше назначен адвокатът, който ги обслужва - без и ден да е работил в банка.

Така поне е ясно, че няма ефективен безконтрол в отсъствието на ефикасно слабоумие. Европейска работа. Под контрола на ДАНС, естествено, с неговия щемпел се извършва всичко това. Нито един от банковите синдици не е работил в банка, но за сметка на това шефът им - изобщо.

Купуваш си апартамент за 60 квадратни метра и четири пъти по-голяма тераса към него. Приращение, незнайнико. Такъв е проектът. Архитектура. Схема. Държавна агенция за независим строителен контрол. Прокуратура. Органи, обдули се като преяли пуяци над народната хранилка. И всичко лично е за общо ползване, но без достъп към него за народа. Моралът на управляващите допуска еднакъв стандарт, но входът към него е пълзешком. И по възможност - подземно.

Колко примери още да дам?

И примери за какво? Продумай, бре, незнайниче! А?

Фалшът е в двуизмерността на химерния живот, в който диктаторите бълбукат подводно, между тръстиките на законодателното си зловоние. Изпускат от време на време по някой мехур на повърхността, за да подскажат битието на своя организъм.

Те обаче искат да изглеждат такива, каквито не са. И че съществува демокрация, каквато маскираха върху лицето на убитата от тях. Затова събориха мавзолея, не че го харесвах и онова, което беше в него. Но това бе сграда. Докато изградят друга на нейното място, мумията в бившата вече ще изглежда исторична, дори по-героична от съборения култ.

Фалшът, фейкът, е да се турят железни управленски маски връз бледите лица на неподготвени, зависими и алчни полуобразовани младежи, дето хал хабер си нямат на кой свят са изобщо: в затвора на чакани пари или в прангите на обещаната им власт.

Между другото, „Апартаментгейт” беше врата. Така ми се стори, незнайниче.
Отворена. За нея няма заключалки. През патрона на вратата не влизат само фалшиви закони, обиждащи честта, и износени политици със скъпи костюми.

През тази разнебитена оскъдност ще влезе на жътва съдбата, безоката. Без да почука със сърпа си, тя все е неканена, но ще проникне дори и оттам, когато намери за нужно. За лошото всичи врати са отворени, щом няма власт, сдържана в юздите на честното.

Добре си дошъл в такава държава, незнайнико. И в хора такива, лишени от съвестна мисъл. Почукай - но не вратата, само на своята, дето стои над челото. Тук е свободно, ела. Инвестирай. Тук е Европа. Свобода.

Само кажи дали искаш помия или телешко с лук? Едното струва пари, другото е пруденциално, демек може и без пари, ама само ако има да гепиме нещо… Нали не си дошъл току-така? Остави сега го регламента, хапни.

Горе има стая за гости. Пичките, момите де, съвсем са ни чисти, проверих ги. И ще обмислиме всичко. Спокойно. Аз не плащам данъци, а ти - имаш пари за пране.

Всичко е наред. Ще се сближиме. Между другото, утре ще дойдат от ЮНЕСКО. Или от от другаде бяха? Май не бяха оттам. Абе некакви европейски навляци ще довтасат, те са всичките лигави хора, и все се от некакви органи. Не дават фактура. Плащат в брой.

Стой тука. Бегай горе с момичето. Аз да направя кебапчета. Скоро.

Ето ги! Чукат! Забравих вратата отворена!

Не тропаха те.

На отворени двери не се тропа. Несъвършенство отвън търсеше себе си вътре, като болен с клинична пътека.

Смачках листа, този незнайник. Не знаех защо… не знаех даже защо изобщо ми дреме дали този лист е незнайник или е просто е смляно дърво.

Ако беше човек, той щеше да знае, че цяла Европа е лист. В коша на всяка надежда.