СЪН

Захарина Тонева

СЪН

Усещам, че политам нагоре,
после черна ръка ме сграбчва
и къса крилете ми
перо по перо.
Събира ги в шепа,
издухва ги срещу вятъра
и ме пуска отново надолу.
Полетът променя посоката си.
Падам!
Точно преди да докосна земята,
ми става ясно.
Аз сънувам!
Слънцето блести в очите ми.
Време е да се събудя!
Да изляза навън,
да разперя криле
и да полетя.
И както в съня,
да скъсат крилете ми.
И както в съня,
да не падна!


АБСТРАКЦИЯ

Само в нощите, когато
сме изгубени
в тишина и мрак
и с върха на пръстите си
върху яката ти
оставям отпечатъци
и усещам меките ти устни
по врата си,
се осмелявам
да потопя перото в мастилото.

Тогава се намират думите,
с които върху листите,
да опиша
и книгите,
и стъпките,
и мириса,
които ти забрави по света.


БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Всеки път, щом те погледна,
тръпки плъзват по гръбнака ми…
Не желая да те оковавам!
Красив е твоят полет
и се влюбвам
във разперените ти криле…
Лети високо и далече!
Попътен вятър пожелавам!
А когато пак изправя се пред тебе
и отново щом се разтреперя…
Ще спра за миг да те погледам,
за полета, ако разказваш -
ще послушам,
а после мигом ще си ида
оставяйки ти само бегъл спомен
за тази дето си замина,
защото те обичаше свободен…


НЮАНСИ

С черните си обувки
сивите хора крачеха
по осветения до бяло булевард.
Чакаха синия тролей
да внесе малко цвят
в безцветното им ежедневие.
И се смееха на човека
с шарените панталони,
който и днес беше решил
да е усмихнат.