Албин Цьолингер

превод: Кръстьо Станишев

ДЪЖДОВНО ЛЯТО

Къде сме?
Потъваме, сушата се скланя безкрайно,
рухваща към дъно на море. Тъмнина
се трупа върху тъмнина,
вече плава сеното
покрай луната, чакълът изтича сребрист…
В планините - потоп, къде дремят хората?
Живи ли сте, братя мои? Не ви чувам,
глъхне добитъкът, чиито копита.
екнат в пороите: Ной
търси ви, удавени братя, тъмнееща
шума сте, изхвърлена в заливите
на прадревна меланхолия,
шума ли сте, братя мои?

ЕСЕН

Наведнъж пада от дървеса будни
каквото в листака лятото доузря,
уплаха, която в сънища мудни
със сянка от снежни планини спря.
Могъщо преселение се уголеми.
В реката спасяват се семената.
От кули и жици пърхащо страната
напуска със птиците тези земи.

НОЩНА МЕТАМОРФОЗА

Нощно небе, зелен блясък на езерна шир,
със чезнещи светлини планините мрачнеят,
вятър дивокрилат ме докосва странно безспир,
и с лица призрачни чакълни русла мержелеят.
Всичко е чуждо, и - до море местността
покрай заливи пълни, край гори, и вулкани, и сгради.
Хилядолетие древно облива нощта,
изгубен и малък въртя се в моята ладия.

СЕЛСКИ НЕДЕЛЕН ДЕН

Въздухът - дъх от смърт на предците.
Цветята воняха на гроб и мрак.
Откъм камбани тъмнеят душите
на мъртвите селяни пак.
В гъстака сребърен на светлината
шумоли отсам и отвъд
ведно със молитвен вятър
празникът на Страшния съд.
Под празно небе се явява
гробище - изба сред мъх -
от детството светло лято повява,
натежало от зноен дъх.
Наковалня от дни стародавни -
щурец сред сено - звънти,
часовете въздигат се бавни
и ухание на слама лети.
Всичко ли тук пак блесва?
Времето сънува в нощта.
Отсам и Отвъд се смесва
и Земята, и Вечността.