ГОСТЕНКА

Мариана Кирова

ГОСТЕНКА

Събличам нощем грижите-доспехи,
раздвижвам аз изтръпнали криле.
И литвам над квартали оглушели,
Пробуждам плахи звуци онемели…
И кацам аз на твойте рамене.

Не ме заключвай - трябва да си тръгна!
Летях дотук сред хорските беди…
Аз твойта мъка идвам да изтръгна,
нечакана - в света ти да осъмна,
в ръцете - с хляб, в косите - със звезди!


КАЛМАНА НИНА

Как стана, чедо,
как тука мина
да видиш стара
калмана Нина?

Не е случайно -
нещо те води.
Чевяк напусто
нийде не ходи.

Когато твойта
баба венчавах
със твойте очки
моя задявах.

Че аз не бях се
още годила
и мислех - грях е
пред Божа сила.

Седем съм сетне
дяца родила
и още пет съм,
чедо, кръстила.

А твоят татко
третият беше!
Баба ти пити
с пари редеше!

И днеска идеш -
как ли, отде ли?
Стара калмана
веке виде ли?

Тя благославя
до девет рода -
любов да им е
царство, имота!

От днес да помниш -
обич грях няма!
Със туй да знаеш
стара калмана.

И да повтаряш,
щом се спомина -
че тъй е рекла
калмана Нина!


ЗВЕЗДИ НА ТРОТОАРА

(Записки от парламентарните кулоари)

Как попаднах в този шумен ковчег
от лъскав паркет и тежки драперии?
Трябва да дръпна бързо пердето,
да избягам от тази самодоволна котерия.

В антракт без погледи бързо съзрях
през тънък процеп звезда самотна.
През було от облак и смог аз разбрах,
че трябва да хукна към моята котва.

Звездата се плъзна зад облак замрял,
през клони път си проби устрелена
и в скута ми - от суети овдовял,
падна и сви се, от омрази гнетена.

Ден лумна посред шепот от капки роса,
вятър нейде сакати мисли подкара.
И аз тичам да занеса
малко звезди на тротоара.


***
Моят дом - просторът, ме извика
да нахраня птиците с усмивки.
И във мене глас затананика
ангелски, славееви извивки.

И запя сред ада Евридика!


***
Този есенен път не свършва в тунела!
И тези жълти листа не са мъртви.
Умориха се да блестят в сребристозелено.
И земята превърнаха

в златен купол на църква.


***
Посадила някога прабаба ми круша -
сянка да пази сред жарък харман.
И тя преживяла войни, град и суша.
Кора от стеблото й е мой талисман.

Днес моята баба мечтите ми слуша.


ПОДАРЪК

Започнах живота си, когато те срещнах…
Бях чужда и чужд ми беше света.
Нямах дом, нямах бряг, нямах пристан.
И ти ми даде толкова много неща -
белосребърно утро, тихи балкани,
море изумрудено, добри океани,
на рибите траекторията в дълбините,
на птиците полета във висините,
далечния бляскав път на звездите,
които като пламтящи графити,
изписаха на един небесен разлом:
„Този свят е твой дом!”
Как успя - само с нежност, само с обич,
да ми подариш толкова много неща!
С две ръце взе вселената. И ми даде света!
А някога нищо не ми обеща.

Писмо от един мой бряг
8 август 2014 г.


ПОСЛАНИЕ

На Елеонора - моята племенница

Вие, компютърни хора, които търсите из всемира,
които викате любимите образи с копчета,
които питате последен ли пътят умира,
вие, които успяхте да прекосите до своето време
през пъстрите земни измами,
през зейнали рани в живото тяло на Гея,
о, вие щастливци, от Божия разум избрани,
по пътя ви моят глас ще достигне до вас!

Ще ви пресрещне, когато от взиране
виждате света в бяла точка.
Ще ви настигне, когато бягате,
оттам, откъдето започвате!

Аз ще дойда - не на екран, не като сянка в анфас.
Ще пристигна на помощ - със глас!

Защото понякога в моя ден и аз като вас
бягам от онова, от което започвам.
Защото и аз понякога се опитвам да пусна котва
в минутовъртежа на моето „днес”,
като отказвам да тръгна
към онзи единствено верен адрес,
където ме чака моята същност.

Но когато по чудо прескоча прагът
на затворената окръжност
като току-що полетяла пеперуда треперя,
после ставам с тяло леко - на ангел,
И тогава … във вековете надничам!
И то е чудо вселенско, защото
съм снела забраната си - да обичам!

Заради тези кратки мигове-викове
на някакъв космически глас
ще достигна до вас!

Ще дойда тогава, когато страдате
и се лутате, и сте на път да пуснете котва,
когато отказвате да продължите,
когато сте доволни не от море, а от локва,
когато пътя обричате - като отказвате
да обичате!

Заглушете тътена на вселенския бас!
Знам, че е трудно. Затова…
Ще ви пресрещна! Ще ви настигна!
Моят глас ще дойде на помощ.
При вас!