МИГРАЦИЯ

Симеон Манолов

МИГРАЦИЯ

“Аз съм българче…” - бодро сричаше
мойто малко добро момче.
“Аз съм бъл-гар-че” - чуруликаше
даже рошавото врабче.

Беше някога… Но порасна.
И на момъка с профил слаб
безпощадно му стана ясно:
няма тука за него хляб.

Има тука във изобилие
и водица, ах, и зрънца
само в клетката (смятай - вилата)
на избраните ВИП - лица.

А пък момъкът непридворен -
син на български беден род,
погладува година, втора…
И към странство подири брод.

И намери го, слава богу,
но на помощ да му е Бог -
в чуждоземско не тачат много
всеки литнал от трън на глог.

“Аз съм българче!” - все пак срича
и днес всяко добре момче.
“Аз съм бъл-гар-че” - чурулика
даже рошавото врабче.


РЕТРО

Питаш ме в писмата
как е у дома.
Вечер шушне вятър
в старата асма.
Той за теб въздиша,
думите реди.
Аз да ги запиша -
Господ отреди.

Слънцето се вглежда
в прашния листак
с утринна надежда
теб да види пак.
Ала теб те няма,
теб те е оплел
с източна измама
зноен паралел.

Сам потъвам в здрача
между две лози,
а небето плаче
с парещи сълзи.
Питаш ме в писмата…
В този късен час
пак със самотата
ще си легна аз.


ЖЕНИТЕ ТРЪГВАТ НА ГУРБЕТ

Без заклинателен обет
за вярност в делник и във празник
жените тръгват на гурбет
и къщите остават празни.

И все обратен словоред
са обещанията кухи.
Жените тръгват на гурбет
и къщите остават глухи.

Подгонени от див рефлекс
за рокличка и чифт бикини,
момичета продават секс,
а майките им са слугини.

Жените тръгват на гурбет
и къщите остават неми.
Съпругът става домосед
и чака “траншове зелени”.

Жените… Е, на добър път,
ще кажем пак по обичая.
Светът очаква млада плът.
И робски труд е нужен в “Рая”.

Жените тръгват… Ех, жени,
родината за вас е чужда.
Живот дарихте в пелени,
а той, животът, ви прокужда.


ДИВИ КЕСТЕНИ

Как опазихте се зелени,
диви кестени в този град?
Тук земята е задушена
от бетон и асфалт.

Останете си вечно диви,
аз отдавна опитомих
мойте клони - да се превиват
и пред вятъра тих.

Все по-хладен да иде здрача,
есен ствола ми да срази,
аз ще мога ли да заплача
със бодливи сълзи?

Птица вече гнездо не вие
във короната ми - без глас.
Но зелени бъдете вие,
подивелите между нас…