И СТРАХЪТ ПОМАГА

Янко Стефов

Весела туристическа поема

„Балкани, вдигайте се в небесата !..”
Стамат, преметнал фотоапарата,
вървеше бодро с песен на уста
и търсеше по-сенчести места.
След него нежната му половинка
/тежаща само тон и половинка/,
понесла сякаш своята съдба,
пухтеше с раницата на гърба.

А в раницата - цяла бакалия:
яйца, салами, сирене, туршия,
три хляба, водка, пита кашкавал,
обувки, дрехи, даже топъл шал …
/Което бяха взели те за ден -
за месец би ми стигнало на мен!/
Но скоро със изплезени езици
присламчиха се те като лисици

под клоните на първото дърво.
- Ех, сянката е висше блаженство! -
с колумбовски възторг Стамат изрече
и мигом в хладната трева се свлече.
До него като натоварен кон
запря се и жена му мълчешком.
- Балкани, вдигайте се в небесата,
а нас ни оставете на земята!..

О, Боже, стига ми този земен рай ,
небесния - на други ти го дай!.. -
така каленият турист Стамат,
премазан от умора и от глад,
на колене молитвено мълвеше.
А в този миг жена му вече спеше.
Но скоро и Стамат заспа
под ласките на старата липа.

И двамата захъркаха таке, че
- изнервена - гората взе да плаче.
Не зная колко дълго спаха,
но май, че доста изгладняха,
щом двамата в един и същи миг
събудиха се с кръвожаден вик
и хвърлиха се в същата минута
със стръв към раницата си издута.

Но мигом побеляха като вар -
изчезнал беше скъпият товар!
- О, небеса! О, вдигнати балкани!
Без раницата с нас какво ще стане! -
изплака грозно във безсилен яд
сломеният от липсата Стамат.
- Ами сега !.. Какво ще правим, Стамо?..-
разциври се веднага и жена му. -

Какво ще облечем и ще ядем?
Така от студ и глад ще си измрем!..
- Я, млъквай! - сряза я Стамат ядосан -
Че както ми е… ще те цапардосам !
Кажи, кой може да ни е окрал,
дордето тука уморен съм спал?
- Не знам, нали и аз тогаз съм спала …
- Ти, жено моя, вечно си заспала!

- Наистина, бе! Ни видях, ти чух …
- Че то да не е било горски дух?
- Ох, пази, Боже, - ревна пак жената
и в пазвата от страх си плю горката.
Стамат й кресна: - Глупава жена!
Къде съм тръгнал с теб на планина!..
Я престани веднага да трепериш
и тръгвай раницата да намериш!

Но още не издумал, този мъж
започна да се люшка изведнъж.
Невярна болест в миг ли го натисна,
че прежълтя, а пък жена му писна!..
Стоеше срещу тях със страшен вид
един огромен мечи индивид.
Той гледаше към двойката човешка,
захапал стръвно раницата тежка.

И сякаш с присмех казваше: „Ами,
държи ли ти? Ела си я вземи!”
- О, майчице!- геройски изпищяха
туристите и мигом полетяха
по стръмнината към върха висок,
да се спасят от страшния мечок.
Но и мечокът хукна да ги гони
през храсталаци, камъни и клони,

захвърлил раницата настрана,
претъпкана със дрехи и храна.
… Прехвърлиха пет върха, девет дола,
търчаха ту нагоре, ту надолу,
ала не спряха нито миг от страх,
че и мечокът бягаше след тях.
Така в гонитба малката дружина
и не разбра кога денят се мина.

Но ето, че се престраши Стамат
и тичешком обърна се назад.
Обърна се и що да види - вятър!
Мечокът бе потънал вдън земята.
Едва тогава храбрият турист
се спря, че пътят вече беше чист.
И слънцето в невидимата бездна
полека-лека слезе и изчезна.

А горе като врабчови следи
занизаха се първите звезди.
Стамат и скъпата му половинка
учудено се гледаха дваминка
и, галени от лунните лъчи,
не вярваха на своите очи!
- Като топола станала си стройна!
Виж ти!… А тази сутрин беше двойна.

- А ти, Стамате, как си подмладен!..
Пред мене стъпваш като сур елен.
Отслабнали, харесаха се много.
Но в миг Стамат се спря и рече строго:
- Изхвърляй бързо дрехи и храна
и да потегляме на път, жена!

„Балкани, вдигайте се в небесата!..”-
запяха дружно песента позната
и не видяха в мрака черноок
как мило махна им един мечок.