В ПРОХЛАДНОТО МАЙСКО УТРО

Иван Воденичарски

В прохладното майско утро бавно и мъчително умираше в леглото си Стефан Близнашки. Той се беше събудил, по-точно може би не беше и заспивал, но на разсъмване усети необикновена слабост и разбра, че нещо става с него.

С проясненото си съзнание в този момент той почувства, че се приближава към някаква пропаст, от която няма връщане назад. Отвори очите си и бавно обърна глава към отсрещната стена, където беше леглото на жена му.

А тя, уморена от продължителното бодърстване покрай него, беше заспала. В това майско утро тя беше отметнала назад завивката си и се виждаха бедрата й. Тя така обичаше да спи - отвита, разголена.

На утринната светлина той се загледа в очертанията на бедрата й, заслуша се в равномерното й дишане, с цялото си същество усети повдигането на младите й гърди.

Завладяха го смесени чувства: жал към нея, която толкова много се измъчи от продължителната му болест и хвърли толкова много сили, за да му помогне. Къде ли не ходи, какви ли не доктори води при него!

Успя да посети дори министъра и да издейства от него лечение в Правителствената болница, но напразно. Медицината не можа да се справи с природното зло, което се беше загнездило вътре в долната част на стомаха му и неумолимо го изтръгваше от живота.

Христина отдавна беше изпратила невръстните им деца при родителите си, за да се грижи за него и той имаше хиляди поводи да разбере, че грижите й бяха всеотдайни, че тя му оставаше предана и решена на всичко, само и само да го изтръгне от лапите на смъртта.

Беше й благодарен за това. Колкото по-ясно разбираше, че това беше най-добрата жена на света, най-преданата съпруга и най-грижовната майка, толкова по-силни бяха упреците към него самия. Защото той в едни или други моменти на съвместния им живот беше твърде лош към нея.

Съзнателно лош, несправедлив, защото искаше да я уязви, да я унизи и пред себе си, и пред другите хора, с които общуваха. Напоследък той често си спомняше за такива моменти от живота им, които подлагаха на изпитание нейната любов.

А тя го обичаше, защото може би беше твърде млада, твърде неопитна и най-вече, защото той беше първият мъж, който майсторски я увлече във вихъра на чувствата, още по-майсторски я вкара в леглото си и я люби така, че тя остана без сили и в края на онази първа любовна нощ го молеше горещо:

- Стига, моля ти се, остави ме малко да си почина!

Той я остави да си почине, поспа и той, прегърнал я с тежката си ръка, а като се събуди отново и отново я люби, без да се съобразява с желанията й. После се ожениха, после се родиха децата им - едно след друго през година.

После се случваха разни други неща, защото тя, след като се беше омъжила почти малолетна, ставаше все по-хубава и разпалваше все по-силно желанието на всеки мъж, с когото случайностите я срещаха.

Така стана и през онази новогодишна нощ, която прекараха заедно със семейството на колегата му сержант Никола Радев. Двамата колеги тогава се оказаха едновременно свободни от служебни задължения и се уговориха да посрещнат новата година извън София в ресторант “Ерма” - хубав ресторант, но не чак толкова луксозен, напълно отговарящ и на финансовите им възможности, и на ранга им.

Защото те бяха обикновени служители на МВР. В ресторанта всичко си вървеше нормално, докато той забеляза, че колегата му прекалява с вниманието си към нея, че непрекъснато я гледа и предпочита да танцува с нея.

Христина се държеше спокойно, с необходимото достойнство, макар че й беше приятно неговото ухажване. Стефан се ядоса на нея и затова, като се прибраха в хотелската стая, в която имаше само две легла за двете семейства и загасиха лампите, се опита да я насили пред другите.

Тя се съпротивляваше категорично и той я шамароса. Другото семейство се намесиха и го убедиха да се укроти и да си легне. Нощта беше кошмарна. Въпреки съпротивата й, той все пак успя да се намести върху нея и да удовлетвори желанието си.

Когато всичко свърши, тя стана, облече се и излезе навън. Сутринта я намериха при рецепцията да седи на един фотьойл. Имаше още много случаи, когато той разваляше празниците.

Веднъж дори си тръгна с колата без нея, като уж я беше забравил при бензиностанцията. Тя си беше тръгнала пеш, когато след десет минути той се върна обратно, отвори й вратата и се развика:

- Къде се беше зазяпала? Толкова ли ти хареса бармана?

Тя нищо не му отговори, само влезе и седна на предната седалка. Беше готова да се разплаче, но успя да сдържи сълзите си, което още повече го нервираше. Кой знае как животът им щеше да продължи нататък, ако не се беше случило нещо със самия него.

Бяха се събрали семейно заедно с брат му, за да обсъждат какво да правят с къщата на село, след като скоропостижно един след друг си отидоха родителите им. Тя беше построена така, че не можеше да се дели, а и дворното място не беше чак толкова голямо, за да построят още една къща.

Брат му претендираше за цялата къща, защото бил по-големият. Той се заинати. Стана кавга. Христина само седеше на крайчеца на леглото и помоли мъжа си да отстъпи. Но той я погледна гневно и й кресна да си мълчи.

Братовата му жена, както държеше ножицата в ръката си, я запрати срещу него. Ножицата го удари с тъпото в тестисите. Усетил силна болка, той се хвана за тях и се сви. След това приседна на леглото до жена си, но болката стана още по-остра.

Брат му се развика на жена си, дори посегна да я удари. Но като видя какво става с него, се притече на помощ на Христина. Накараха го да легне, разкопчаха панталона му и като видяха, че мястото на удара бързо се изпълва с кръв, решиха веднага да го откарат в лечебницата.

С Христина го изнесоха и сложиха в колата на задната седалка. Фелшерът веднага ги изпрати в Перник в болницата. Докато стигнат там, удареното място се беше подуло.

Така започна агонията му. След няколко месечни опити за лечение на това място се образува злокачествен тумор. Не помогнаха нито операцията, нито скъпите медикаменти. Едва по време на заболяването си, той оцени какво съкровище е жена му.

Тя се грижеше за него като за най-скъпото същество на земята. Когато оставаха сами, често си говореха за своя живот и той всеки път я молеше да му прости. Аз си отивам, Тинче, ти след това си намери някого, ожени се, защото си млада и хубава. Не се оставяй сама да се бориш с живота. Само гледай мъжът ти да е добър с теб и да приеме децата ни като свои. В такива минути тя плачеше безутешно и той също се разплакваше. Понякога добавяше:

- Това ми е наказание от небесата, макар че никога не съм бил вярващ. И сега не вярвам…

И ето, вече беше настъпил последният му час. В прохладното майско утро той гледаше разголеното тяло на жена си и много му се прииска да полегне при нея.

Но не можеше да мръдне от мястото си. Затова произнесе името й:

- Тинче!

Това по-скоро беше стенание, изтръгнато от душата му. Христина го чу, трепна и скочи на крака.

- Кажи, Стефчо.

Приседна до него на леглото и го погали по лицето. С много бавно движение той постави ръката си върху коляното й и се опита да я придвижи нагоре към бедрото й.

Тя не можеше да се досети какво иска. Силно се изненада, когато ръката му започна да гали крака й. Тогава внимателно повдигна ръката му и я взе между дланите си. Двамата се погледнаха в очите и той зашепна:

- Тинче, мила моя, отивам си. Прости ми, ако можеш!

- Успокой се, мили, ще се оправиш и всичко ще бъде наред. Само не се плаши, аз съм тук, до теб и ще те пазя…

Но гласът й секна, когато забеляза, че очите му вече гледаха неподвижни към безкрайността. Подържа още малко ръката му, докато усети смразяващата мъртвешка хладина, която я обземаше.

Осъзна, че неизбежното и непреодолимото е настъпило.

Съпругът й беше мъртъв. Сложи ръцете му една върху друга и целуна устните му за последно. Изправи се и остана загледана в него още няколко минути. И тогава изплака тихо и сърцераздирателно.

Излезе от спалнята, отиде в банята и се изми. След това не се върна при починалия. С бавни стъпки премина коридора и отвори вратата на кухнята.

Там, върху кухненското легло седеше Велко. Той беше усетил, че нещо става, беше се облякъл и я чакаше. Погледна я въпросително.

- Свърши - прошепна тя. - Сега ти си отивай. Ще ти се обадя след 40 дни. Дотогава не ме търси!

Той стана и се опита да я прегърне. Но тя решително го спря.