КЪСЧЕ НЕБЕ

Донка Василева

КЪСЧЕ НЕБЕ

Свят на суетност.
На вълча сполука!
Кой ли ме знае…
И кой ли ме жали?
Сбъркано. Гладно!
И тръгвам - наслука.
В път ме застигат
безжалостни хали.
Боже,
къде ли добро да намеря?
Има ли някъде
дом незаключен?
Сън ли сънувам…
Сама съм. Треперя…
Дяволска орис.
Светликът - изключен!
Как ли по тъмно
пътека да найда?
Млатят ме,
ръфат ме сухи стърнища!
Писва Душата ми -
спукана гайда.
Вихри я погват!
Димят пепелища…
Мъртва дори -
над праха ми ще ровят.
Прошка ли?
Злост ме затрупа.
Догоре!
Камъкът кръстен се срина -
в отрова!
Късче Небе съм.
Очаквам ви. Горе!


***
Когато нямаш нищо и си сам -
към покрива
дори недей поглежда.
Спасение недей да търсиш там,
а си прикътай -
в шепичка - надежда.
Когато бродиш в шумния рояк,
за всекиго -
невидим и безличен,
а си оставаш сбъркан особняк -
помни,
че още можеш да обичаш.
Когато те препъват - не ругай.
И не търси от сития утеха.
Прости на всеки.
И му пожелай -
Душа - под нокът -
китка белодреха.
Когато нямаш хляб дори -
без срам -
с житейската си
простичка дилема -
Разпятието си спомни.
И сам
страданието превърни в поема.


СЪРЦЕ

Сама съм пак
в притихнала привечер
и нечий топъл смях ме ледени!
Сърцето ми е орех -
разсъблечен.
И всеки може да го нарани.
Прицелват се.
Приятел. Неприятел…
Решето стана голата ми плът!
Но стига ли се
влюбен в пролет вятър!
И връща ли се пътник -
насред път?
Целете се.
От обич съм пияна.
Разнищвайте ме,
дяволски стрели!
На камък ще поспя…
И пак ще стана.
Сърцето - орех.
Див! И костелив!


***
Обострената същност…
Заоблената сладост…
Потайното обичане…
Небето - късна благост…
И онзи див, копнежен,
задъхан плач на птици…
Онази недостатъчност,
с която ме обичаш…
Греховното ни вричане…
Гнездо - солени същности.
Безкрайно дълго тичане.
И усетът - за късност.
Разхлопаните помисли
и чувства - наобратно…
Потоп - нелепи комикси -
в минутите - от злато.
Рутинното мълчание-
обреченост - „Не мога!”
Безумно състояние.
Защо… не казвам „Сбогом”?!?


ПЪРВИЧНА

Черни боти. Черен панталон.
Черно поло. Шал - от кадифе.
Шлифер - в керемиден полутон.
Ръкавици… Тръгвам.
Накъде?
Визуално и в житейски план -
цялата съм втора употреба.
Върволица… Гълъби… Фонтан…
Чужда съм!
Животът ме изгреба.
Палмово ухае вечерта.
Секси-джаз - до точката критична.
Жадно търся твоята врата.
Там съм гола.
И с Душа - първична.


НАЛЕЙ! НАЛЕЙ!!!

В оттенъци сгъстени -
златно-топли -
окъпана е тази нощ.
И рухва
небето -
натежал керван от вопли.
Взривена -
тишината крета глухо.
В аритмия - Душата ми залита…
Белязана от непонятни знаци,
разчупва хоризонта -
прашна свита -
нащърбени слова и камънаци.
Нощта разлива виното омайно.
С привкус горчив
и аромат на лудост.
Отломъци - предчувствие овално.
Усещане - за ветровито чудо.
Налей! Налей!!!
Да пием - до забрава!
От виното -
Любов и Път отвесен.
В такава нощ - осъмнала жарава -
ще се роди
най-светлата ми песен.


ОТСЪСТВИЕ

В нощ безлунна отекват стократно
тъжни вопли по смуглия вятър.
Криви стъпки… Посока - обратна.
Чезне смисълът - лек - за Душата.
Цветни сънища - нощи безцветни.
Черни ядове - бели кахъри.
Зимни ветрища - дни мимолетни…
Празни - зеят на мама бакърите.


ВОДОПАДНО

Дръзка и неочаквана.
Огнена или мразна.
С дъх на лютиче и мащерка.
Слънчева.
Никога - празна.
Пръскам се - възнак просната -
в синята вис - звездопадна.
Мия в тревата - росната -
раните.
Безотрадни.
Мислите ми - наточени.
Бляскат - откос картечен.
Опнати непорочно -
в порив неистов, извечен,
зреят у мен ветровете.
Ласкави. Водопадни.
Стъпките ми са леки.
Чувствата - щуравожадни.


СЯНКА

Този ден - с аромат на море
запристъпва с крилете на чайки.
Провидях - как в протрито сетре -
тъмнотата се сви - в запетайка.

В късна есен - на зимния праг -
затанцува в зениците пролет.
Лъкатушно (но с вяра) - зигзаг -
опна стан и душата - за полет.

И светът - разсъблечен разкош -
заблещука - във цвят всесезонен.
Тъжна приказка - дългата нощ
днес е сянка от вчерашен спомен.

31.08.2017
След поредната операция на очите ми…


СЪНЯТ НЕ СВЪРШВА…

Светеща молитвено -
безплътна жажда -
сънувам те,
Любов -
светлинна сянка!
И дъжд,
и сняг,
и мрак -
вали,
вали…
Полепва -
невъзможност -
по душата ми.
А тя
пътува ли,
пътува…
Дръзко
и копнежно -
право срещу Слънцето.
Сънят…
Сънят не свършва!