БЕЛИЯТ ОРЕЛ
На новий ден през светлите лазури
е моят път; когато заечи
през тъмна нощ ревът на лихи бури
и там съм аз; пред моите очи
цял земен шар е мъничка трошица,
че пътят ми не знае край, предел,
че моят път е път на волна птица -
широкий път на белия орел!
Прострял криле, от твоята десница,
о, Родино, аз нося светъл дар
от цветний бряг на тихата Марица
до преспите на недостъпен Шар,
от бурните талази на Егея
до Влахия, до тихий Дунав бял.
Непобедим кат тебе, аз владея
със погледа на белия орел!
Когато бой неравен люто гръмне,
о, роден край, и тръгнат в лиха бран
чедата ти - от небесата тъмни
над тях орел се вие прикован
и с огнен взор отвъд морето гледа:
аз техний път на юг чертая смел
и нося им венчаната победа
с метежен дух на белия орел.
И ако би, че падна в бой неравен
всред пламъци пред техните очи
и моят вик - последен вик - сподавен,
ти чуеш как печално проечи
под звездний шир на твойто ясно небе -
не ме жали: юначен поглед спрял,
о, бащин край, аз пак ще бдя над тебе
с безсмъртний дух на белия орел!
——————————
сп. „Нива”, г. 2, бр. 35, 26.06.1930 г.
