ЧИСТИЛИЩЕ

Светлана Йонкова

Обърка се времето. Целият свят се обърка.
Безчестникът съди, виновен се чувства невинният.
Човешката тъничка съвест прохърква предсмъртно -
и сякаш и Господ отвръща лице от светините.

Жените забравиха как се отглеждат комити.
България с черна забрадка очи е прихлупила!
Юнашките кърви отдавна са вече отмити -
и помен от тях не остана в душиците купени.

Мъже за курбан не останаха, белите ризи
са флагове бели… Мъже ли? - деца не останаха!
Останаха старци с бастуни, Европа е близо,
но те са багажът ненужен и сол върху раната.

Обърка се всичко. Смъртта със живота се смеси.
Земята трепери. Сега да се пръкнеше Дяконът,
народът сам щеше на пъпната връв да обеси
днес своя Апостол, преди да е още проплакал!

Това ли е черната дупка на космоса светъл?
Чернилка от ада дошла - като нощ без разсъмване…
Но старците знаят: там, дето водата е текла,
отново вода ще избликне - за новите кълнове.