ЕПИЛОГ ОТ РЕДАКТОРА

Янко Стефов

Послепис към повестта на Елена Гутман „Гуга войводка” (Пловдив, 1993)

Развълнувах се искрено от появата на една нова българска книга на историческа тематика. Приех този радостен факт като предизвикателство към читателя , стъписан от какафонията, която днес цари на нашия книжовен пазар.

Сред гмежта от Емануели, Рамбовци и тем подобни „герои”, абсолютно чужди на психологията и естетиката на българина, публикуването на повестта „Гуга войводка” е равносилно на риска в снежна буря да цъфне кокиче.

Аз нямам нищо против това, българският читател да се запознае повече с чуждестранната литература - класическа и съвременна.

Достатъчно дълго той бе държан в изолация от световното изкуство. Крайно необходимо му бе да се докосне и до неговите шедьоври. Нищо друго не сродява народите така, както културният обмен, но…

Винаги има едно „но”, което никоя нация не пренебрегва.

Става дума за поголовното изместване на изконните български ценности на културата и изкуството с чужди, по-голяма част от които имат съмнителна стойност.

Рукнал е един мътен порой върху българската книжнина, който безпощадно руши създаваното от нашите майстори с векове.

И той се нарича български нихилизъм.

А такъв не се помни може би от времето на отец Паисий Хилендарски.

Ето защо са необходими и полезни книги, като „Гуга войводка” да съхранят у нас българското.

Да станат преграда между нас и отродителния потоп, който може да ни погълне и заличи завинаги от лицето на земята.

Ако не носим жив в сърца и души българския си корен!

1993 г.