МОМИЧЕ С ИМЕТО ДАРИНА
МОМИЧЕ С ИМЕТО ДАРИНА
Във слънчев ден и вечер синя
по улицата щом минава
момиче с името Дарина,
по-светла улицата става.
Когато тя край нас минава,
не лае кучето дори,
защото кучето познава
кои са лоши и добри.
Из двора цял ден баба шета
и някой пак я поздравява.
По ударите на сърцето -
Дарина е това - познавам.
На село баба си замина -
от седмица не ми върви.
Момиче с името Дарина
кого сега ще поздрави?
——————————
ПОДМЕНЕН
Уж измит и сресан,
а съм погрознял.
Кой ще ме хареса? -
в лунички съм цял.
Мама шепне скришом:
„Все е натъжен,
мисли и въздиша -
като подменен.”
Може би е права,
чувствам го и сам.
Нещо с мене става,
но какво не знам.
——————————-
ГРЕШКА
Стават вече много дни -
телефонът не звъни.
На разходка не ме канят,
на изложба, на театър.
А навън е вечер ранна,
вее майски топъл вятър.
Ето! Някой ми звъни!
„Грешка” - той се извини.
„Грешка” - и заеква смешно.
А на мене ми се плаче.
Може би така погрешно
някой търси мен.
Обаче…
Телефонът не звъни.
Телефонът не звъни.
——————————
ВЪРБОВИ СВИРКИ
Малчуганите отрязаха
с ножче върбовите клони
и съвсем не забелязаха,
че сълзи върбата рони.
А надуха свирки весело,
ехото ги съпроводи.
На кого не би харесала
тая пролетна мелодия!
