НА СНЕГА…
превод: Елка Няголова
Ръцете смръзва северната нощ.
Душата след раздялата мъждука.
Без сили срещу този студ съм още,
но бяга надалече всичко лошо,
а новото се втурва, без да чука.
И сред мъглата сняг се приземява,
не се топи под стъпките след час…
Къде да бягам? Дъх не ми остава,
и топлият кожух не ме спасява
от хрипа на продрания ми глас…
Без мойта топлота домът е болен.
И аз така, ала под покрив чужд.
Живот ли бе? И аз ли бях кълбото му?
Зад трайното стъкло искри любов,
боя се да приема това чудо…
До тебе само стига моят шепот…
И само ти усещаш колко тръпна!
Боли душата, в пустотата шетала.
Деня с молитва шия пак нощес
с конеца на целувките ти скъпи.
Но под дланта ми - само сняг стопен…
Отминали следи в снега се нижат…
Кръстовище от две реки край мене.
Горчи медът, нощта е тъй студена.
Далеч е този, който беше ближен…