Иван Иванов

***
Нощта рано тъмната си черга е постлала
и умората отдавна на хълбока си спи.
Само аз безплатно, като във концертна зала
слушам смесения хор от жаби и щурци.

Край къщите смълчани включват се във хора
и тихите дървета - сякаш без очи…
Небето и земята на езика си говорят,
а човекът по средата някъде - мълчи!