ЕСТЕСТВЕНО

Павлина Гатева

ЕСТЕСТВЕНО

Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;

а гардеробите са пълни с дрехи,
които никой не пощя да вземе,
картините са с втренчени под ъгъл
пейзажи, по които се разхождат

прашинките на падащото време;
на лампата се люшка леко вятър
да ми напомни пръснат на парчета
от топката немирна полилея

с онези старовремски изрисувани
на млечен фон флорални абажури.
Затварям в шкафовете тишината

и пускам телевизора до дупка.
Безкрайността пред мене се отвори,
а всъщност свърши. И не чакам утре.


ТРЪГВАНЕ

И така
с тебе тръгваме
един срещу друг
по клатушкащото се мостче.
Под краката ни
с трясък пропадат в бездната
истини. Нощем е.
И е опасно -
вятърът силно люлее ни.
И ни е страшно -
дали ще успеем
за срещата
по средата на времето.