ДА РАБОТИМ ФАНАТИЧНО!
(Критика и дело)
Нещо, от което доста страда нашата действителност, е голямата склонност на интелигентът-българин към критикуване: той е винаги нащрек и търси „слабото”, „грешката” и в старанието си да ги намери често забравя цялото, изпуща предвид усилието, жертвите, нерадостите, сред които едно дело е създавано.
У нас често се взема за мярка на сравнение най-голямото от проявите на Запад, взема се твърде висок мерник и почва присъдата…
А за живота цена има не критиката, а делото, това, което е създадено, което е влязло като камък, колкото и малък да е, за строеж на сграда за сложните нужди на живота.
Не искам да кажа, че всяка критика е лишна. Напротив: една разумна, водена от ясен поглед и честни намерения критика, е необходимост: тя предпазва от увлечение, от надценка, от пристрастие и самомнение.
Но такава една критика винаги съпоставя това, което разглежда, в съотношение със среда и условия, при които една работа се върши, с въздействието, което тая работа упражнява върху тия, за които е предназначена.
За живота трябват приноси от различен мащаб: и големи, с притезание (претенция) за съвършенство, и по-малки, по-делнични творби. Защото в тоя живот нуждите и повелите са така разнообразни; едни целят високи домогвания, други изпълняват реднишка служба.
Но едните и другите са важни за живота, защото той има нужда и от едните, и от другите.
Затова, да работим! Да работим фанатично, със страст и увлечение. Само така нашата дейност ще има плодове и ще носи дело, което дава на живота семена на разраст на сили.
Тия, които стоят настрана и само критикуват, тия, които нямат нравствена потреба да се намесят дейно в живота, тия, които отгоре-отгоре следят всичко и всички, са безполезни, а често и вредни за живота.
Защото животът не цели самодоволно умуване и майсторски присъди, а впрягане в работа за дело, което да увенчае едно усилие, да изкупи едно огорчение, да награди една жертва.
Няма ли го това усилие, тая жертва, не е ли платено със скъпата глътка на огорчението от неразбиране едно свястно и право дело - всичко останало е марцина-живот.
Дело, трябва дело!
——————————
в. „Добруджанска поща”, г. I. бр. 3. 10 май 1941 г.