СЪД

Светлана Йонкова

СЪД

Аз съдя - не защото искам,
а тъй като лъжата пари.
Огньове тъмнината плисва,
когато мамят пред олтара!
А зная, че и мен ще съдят -
и по-жестоко, по-цинично.
Но моят дързък смях отвъден
ще страда повече от всичко.


БЕЗВРЕМИЕ

Когато времето заспива, в пръстта животът се събужда:
започват мъртвите да стават от ледените си легла -
и цялата им жива болка, довчера ничия и чужда,
нахлува в крехката ни съвест като неканена мъгла.
Когато времето заспива, в пръстта животът продължава:
набъбват в мрака семената и мъдро чакат пролетта…
А горе времето е спряло. И колко късно осъзнава
човек, че времето убито побратимява със смъртта.


СПАСЕНИЕ

Аз си мисля за Ной, за ковчега и всички спасени…
Но кого е спасил, щом спасените разпнаха Бога?
Неизбежна ли беше Христовата жертва, без време
снела тежкото бреме от всички злодеи безродни?
Колко кръв и сълзи! Вечно някого някой спасява,
а пищят пеленаци и майките Господ проклинат…
Стига вече курбани! Курбанът Духа унизява -
и не струва цената на ничия райска градина.


МОНОЛОГ НА ЗЕМЯТА

Макар че светя отдалече, отблизо съм вода и суша.
И както всичко живо, пръскам и аз из Космоса зараза.
От търсене на хоризонти дори ми е дошло до гуша -
премествам планините даже, с което нищо не доказвам.
… Апокалипсиси ли? - мога да мина и без тях, обаче
това е начинът, по който мига превръщам в късче вечност.
Тогава ангелите слизат, облекли тоги на палачи,
и грешниците си припомнят, че истината е човечност.