А ЖИВЯХ ДО ТВОЯТА КЪЩА

Гълъб Ковачев

А ЖИВЯХ ДО ТВОЯТА КЪЩА

Прекосявахме зимата с дълги писма -
ти като птица, аз като куче…

Но комини на къщите днес не димят.
И стихът е клиничен случай.

Зад метални щори и тежки врати
се залюбват красиви имейли.
Ядрен нагон Земята върти.
И магнитни бури сърцата ни целят.

Паяче в стаята няма дори -
нежна пародия на бесило.
Син екран наместо свещица гори.
Няма кой да раздава тук милост.

Няма и няма през зимата брод.
Пощальонът не тръгва, нито се връща.

Ще изплаче с маймунско@ нечий живот:
“А живях до твоята къща…”


ГАРА

Ще се срещнем пак на някоя гара -
всеки по своя път.

Ще изпушим последната моя цигара.
Ще се влюбим отново до смърт.

Ще се питаме кой влак за къде е
и защо изобщо ни трябва влак?…

И в чакалнята ще заживеем.
Сякаш са паднали два метра сняг.


МОЛИТВА

На Анета Петровска

Никой не си тръгва невинен.
Все за нещо ще бъдем виновни.
Дай ми, Боже, глътката вино,
без която небето е невъзможно.
Дай ми душата си кротка
и сърце на пчела подари ми.
И от най-високите клонки
на цъфтящата ябълка да замина.
Нека сетне да легна на прага
на дома на светулка самотна -
тази, дето цял живот ни помага
да летим над живота!


ПОЛУЧАТЕЛЯТ СЕ Е ПРЕМЕСТИЛ НА ДРУГ АДРЕС

Най-бързият пощальон е вятърът -
разнася живота ни сезон след сезон,
от изгрев до залез,
от люлка до гроб,
като дълго писмо или телеграма,
като рецитал или жест,
но отговорът е един и същ:
„Получателят се е преместил на друг адрес.”


ЕДИН ЧОВЕК

Не надживявал детството си той.
Но остарявал.

И почвал да се вдетинява.

Почти забавна диагноза -
превръщаш се в дете,
но никой няма да те заведе
до магазина за играчки.

Един ден някой си видял,
че вдетинения го няма.
Попитали съседите,
а те заобяснявали:

Качил се преди дни на детско влакче
и обещал, че някоя неделя ще се върне.


ЧАС ПО РИСУВАНЕ

Да отвориш прозореца нарисуван.
Да откъснеш есенна ябълка
от нарисуваното на двора дърво.
Огън да накладеш
в стаята с нарисувана печка.
И от комина на къщата нарисувана
да се вийне истински дим…

…И да сложиш ябълката на масата,
за да си гризнат любимите хора от нея…

Дай Боже, някой някога такъв да те нарисува.
С водни боички дори да е.


ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТИ МАХА ЩАСТЛИВО

И ако някога кацне в твоята длан пеперуда,
и погледне с усмивка в очите ти тъжни,
да знаеш, че от двора на всякоя лудница
човекът, който ти маха щастливо, не лъже.


ЛАЗАР

Лозата, която
днес посади
ще надживее и теб, и твоята горест,
и поне две поколения мечти.
Но ако някой някога поне веднъж
сипе глътка вино на гроба ти от тази лоза,
няма значение името връз надгробния камък.
Ти си Лазар.