КАМЪНИ
превод: Виолета Бончева
КАМЪНИ
Днес те отхвърлят фарисеите
и няма утеха пред тълпата,
която амулетите превръщат във васал.
Тя трупа предразсъдъци и присъди,
търсейки камъни, които да хвърля
или сурова вар
върху онези,
които тръпнат в своето смирение,
в затвора на допуснатите грешки,
очаквайки разсъмването ново.
С кой справедлив и нажежен ръжен
приемаш този,
който насреща ти излиза?
Неопровержим ще бъдеш ли,
ако у тебе съществуват същите идеи
за приписването на вина?
Може би ще отсъдиш, без прошка,
като онзи, който рисуваше на пясъка,
ще излезе в защита на грешната жена
или на мъжа,
моделиращ с невинност,
който не играе роля
пред съмнителните принципи.
Дано сърцето ти не предаде мощта си,
страхливо и обяздено,
пред маската на позора
и на пламъка, който друг донася.
Твоята съвест да издигне
неумението ти да съдиш винаги жената,
която да се превърне във виновник
за провалите.
Нека в собствеността ти не се отглеждат
отровни бурени
и да се заговорничи всеки ден,
като в същински ад.
Нека се измие мръсотията
и да остане в кутията за пепел,
и стъпките ви никога не се повтарят.
Скрий ръцете между греховете,
които носиш в джоба си
и когато тръгнат камъни да носят другите -
нека се завърши издигнатата къща,
с много любов.
И точно тъй ща заживееш на земята,
полирайки на камъните
ъглите заострени.
ИСПАНИЯ
Неизповяданата кръв търси далечна връзка
със светлината,
за да прикрие пъпната връв,
кладата от кости тлеещи,
далеч от стената,
която ще бъде обагрена от порой с цвят червен,
в пожълтялата полунощ на призиви
и вледеняващи разриви.
Искаш ли да знаеш нещо за моята голгота
с вкус на себеотдаване ?
Тук трепти първичната сила на молитвите,
ехти далече метаморфозата на буря,
която излиза сама от себе си,
за да могат плещите да понесат
чували с пръст от наказанието
или векове от камъни
и лабиринтите на всички езици
от Вавилонската кула.
Събирам пръст от моето раждане,
за да не полудее и се разкраси градината
с вълшебства,
чието отбиване се случва под внимателната зеница
в този час на справедливост.
Вън от чудесата,
едно от тях винаги остава в тъмнина,
прикривайки подлите язви,
удряйки с пречупени дървета,
викайки в огледалния капан на сънищата.
Аз не играя да загубя пътя като Блудния син,
но шепотът на желанието е ураган,
плътно прилепнал до калта,
която ме докосна в рая,
съживявайки след всяка смърт на плътта ми
върху другарска плът,
отменяйки времената,
разпореждайки чувството
да не се дели от почудата.
Кой съм с тази кръв гореща ,
която може да ме победи?
Кой ми говори измежду суровите закони?
Кой ще бъде моя сянка,
ако има друг пъклен преход?
Кой ще спечели преминаването в Отвъдното,
когато слънцето е на опак?
Продължавам с древните въпроси,
за да бъда днес по-малко празен,
освободен от толкова изгнания,
от Бог, който ми е достатъчен.
Но вече няма да повторя
да опитам от плодовете,
които биха вгорчили устата ми,
отваряйки нова голгота в
гърдите на Всевишния,
който ще върви с мен натам,
където иска да отида.
