“НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА!”
и
“ХЛЯБЪТ СЪБИРА ВСИЧКИ…” - така казва народът ни.

Ето, събрахме се и ние под “покрива” на тази нова книга.
Ще ви покажа най-сетне и корицата, че да се порадваме заедно. Вместо предисловие ще ви доверя и нещо лично…

…………

ЕДИН СЪН НАЯВЕ…

Сънували ли сте с отворени очи? Аз да. И не веднъж… Това видение беше свързано с хляба: виждах ръцете си как месят едно огромно тесто. Наистина много голямо. А с невероятна сила го обръщах и прехвърлях, галех и мачках, притисках и поръсвах с брашно. Хлябът набъбваше - бял и мек, като мечта и като детска ръчичка, която те повежда нанякъде… Поведе ме и моят хляб. Изведе ме, вече опечен и дъхав, до полето. А там - сам Господ слязъл, облечен в дълга бяла риза. И се усмихва… И ми говори нещо, не чувам точните думи, а техния смисъл. Окуражаваше ме: „Хайде - казва, - разчупи го…” Не смеех да докосна огромния хляб, кръгъл и нашарен отгоре като Великденска погача. Не смеех - пръстите ми се разтреперваха… Обръщах се безпомощна към Него. И срещах пак усмивката Му: „Хайде!… Те чакат.”

И тогава се огледах: от всички страни на това просторно ширине прииждаше народ… С приближаването на хората видях, че са приятели. Имаше от къде ли не. И все такива, които също като мен месеха и мачкаха тестото на думите. И всеки от тях говореше на своя език, а се разбирахме прекрасно! Полето жужеше от разноезична славянска реч:

- Бях зърно. Златни дъждове сънувах…
- Zapachu chleba, smaku przypalonej chlebowej skorki…
- И меси пак унесен, и не забравя за мая да сложи…
- Поженившийся на картошке, чёрный хлеб воевал с врагами…
- A z trouby von? vsemi milovany chleba…
- Первые люди не хлеб преломляли - имя, и слово становилось плотью…
- Onda zahvaljuju Bogu i blaguju kruh za svojim stolom obiteljskim…
- Хляб се прави с любов, с мисъл за нещо хубаво…
- Хляб! Хлеб! Kruh! Chleba! Хліб! Chleb! Леб! Chlieb!…

Протягаха се ръцете. И усмивките огряваха огромния празничен хляб. И тогава видях в очите Му благослова. Окуражи ме. И… започнах да чупя за всекиго по залъче… И беше вкусен този хляб, омесен със славянско слово. Бе топъл. И ухаеше на живот…

Също като онези хлябове и великденски козунаци от моето детство, които и днес ме карат да се изчервявам от срам… Баба ми ги беше вече изпекла. Всичките бяха украсени - плетеници, тестени житни класове, орехи и стафиди, препечена захар… Примамваха ме неустоимо! Най-големият сред тях имаше кръст отгоре, а наоколо - всякакви цветя и птици, пак от тесто измайсторени… Детското ми носле улавяше тези аромати и не знам как стана всичко, но съм прекарала сред тях около час сама. Малкото ми любопитно пръстче бръкваше сръчно в коричката и оттук изваждаше орехче, оттам - препечена коричка със стафида, от трети козунак изчопляше златисто цвете… Когато баба ми влезе в стаята и ме завари надвесена над козунаците, всички бяха вече с повредена коричка, само оня, големият, беше непокътнат. „Добре, че този, с кръста си пожалила поне! Защо, бе, дете?!…” - каза баба. И дори тон не ми повиши.

Затова цял живот виждам този сън наяве: как правя един огромен славянски хляб, та да има за всички! И за другоезични, които дойдат при нас на гости - също да има! А този хляб насъщен, който сега разлистваш, читателю, е сътворен от благословеното слово на 175 съвременни славянски поети, които живеят в 25 държави и обитават всички славянски езици. Дванадесет апостола на изящния превод работиха върху тази книга. А има сред „хлебарите” и не славяни, които ползват един от нашите езици като свой. И месят словото с чисти ръце и души… Затова много ми се иска да ти е вкусен този хляб, читателю! И заедно с теб да изречем с благодарност пред Създателя: „Хлеб наш насущний даждь нам днесь…”

Елка Няголова

П.П.: Написаното по-горе не е литературна конструкция, а е нещо, преживяно лично. Сънят - също. Дори не знам дали имам право да го разказвам, а още повече - да го напиша. Дано не е грешно! Но през цялото време си мислех и знаех, че Бог беше с нас! И Му благодаря за подкрепата и вдъхновението!