ПРОЛЕТ
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й. Ниските места между дърветата са заляни със заблатяваща се вода, но прохладния вятър бързо прогонва облаците. Макар и слабо, слънцето осветява поляните, белеещи от неочаквано големи маргаритки. Между тях, като разлято мастило, синеят хиляди виолетки, обърнали въпросително лица към небето. Право нагоре се вглеждат бели цветчета, напомнящи минзухар. Скромни букети иглики белеят или розовеят като брошки сред пъстрата плетеница.
Дърветата са напъпили и гласовете на птичките ехтят сред голите клони. Радостната им песен е може би единственото, което се повтаря с идването на всяка пролет.
——————————
НЕЗАБЕЛЕЖИМО ПОСЕГАТЕЛСТВО
Зимата отстъпва пред пролетта и гората е смълчана като пътник, обмислящ маршрута си. Сивите стволове очакват южния вятър, за да разпуснат нежни листа.
Сред еднообразния фон се открояват светли стъбла, които белеят странно. Това са изсъхнали дървета, по чиято снага още се забелязват остатъци от кора. Невероятна плетеница от коридори и проходи покрива дънерите. За проследяването и едва ще стигне нишката на Ариадна. Изкусен майстор е дълбал търпеливо сложна резба с тънко длето. Вятърът и дъждовете разсейват хиляди ситни трици. Това е деяние на бръмбарите - корояди, които незабележимо подяждат горските великани, докато не източат и последната капка от силите им. Понякога кълвачите залавят вредителите на местопрестъплението, но оцелелите продължават упорито своето дело.
Когато дърветата спират да се разлистват, се появяват червеи - дървояди и пробиват малки отверстия във вцепенената им плът. Те откриват път на дървесните гъби, след които силните пориви на вятъра събарят болните гиганти в нозете на неговите събратя.
——————————
ЦВЕТНИ ПЕТНА
Мъхът обвива стъблото около корена и рядко се катери по грапавите стволове на дърветата. Лишеят се разполага по-високо и бледият му, сивкав или зеленикав цвят, напомня износена наметка, загръщаща плещите на старец. Непретенциозните светли кръпки изпъкват през пролетта, преди листата да засенчат пътеките. Напомнят на петната окис върху бронзови статуи, стояли години под открито небе. Срещат се и канелено-кафяви лишеи, сякаш неизвестен бояджия е бърсал четката си в околните дънери. По някога цветните петна са пръснати върху кората, като шарена сянка в слънчевите дни.
——————————
СЛЪНЧЕВА БАНЯ
Божите кравички - малки бръмбарчета с цвят на узрял домат - се препичат на слънцето, което бавно се катери по небосклона. Скупчени върху набраздената кора на топола, те изглеждат като петна червени лишеи. Някои от тях са се настанили и по листата край близкия мравуняк. Забързаните жители на подземния град не ги безпокоят. Подходящ приют е и стар пън, огрян от лъчите.
Хора и животни преминават по пътеката, но те остават неподвижни на припек. Когато слънцето се издига в зенита си, божите кравички бавно се преместват от сенчестата страна и пропълзяват там, където светлината е най-ярка.
——————————
ЦЪФТЕЖЪТ НА МЪХА
През пролетта цъфти и мъхът. Този факт, известен от учебниците, се възприема съвсем различно, когато се сблъскаме с него.
Осветени от слънцето, меките маншети на стволовете променят цвета си. Тъмно-зеленият фон изглежда поръсен с бледи капчици. Едва забележими стръкчета, по-тънки от нишка, крепят ситни пъпчици с цвят на салата. Гората още не се е разлистила и появата им прави впечатление. След няколко дни микроскопични спори ще се разпръснат без шум наоколо. Така и мъхът дава своя принос в пробуждането на живота.
——————————
ПРОЛЕТЕН ПЕЙЗАЖ
Безформен пън, скрит в тревата, със зелени филизи. Край него, небрежно сметени, шепа миналогодишни листа. Между тях кафеникави шапчици на гъби, едва забележими от скромност. И тъмни черупки на охлюви, прошарени със светли ленти. Наоколо бели цветчета и жълти глухарчета…
——————————
СТРАННИ ПРЕСЕЛНИЦИ
Гъбите в района са бледи, с цвят екрю или охра, или със сивкави оттенъци. Широките им шапчици се открояват като петна боя, разлята от невнимателен художник.
Когато вятърът донесе неизвестни спори, израства нов невиждан вид гъби. Кремавите им стебла стърчат като недогорели свещи. Островърхите им, сиво-черни гугли, приличат на покрити със сажди главни. Прилепнали към пънчетата, те сякаш са изоставени в тревата върхове на каменни копия.
——————————
НЕОЧАКВАНА ПЕСЕН
Мартенският студ спира събуждането на гората. Хиляди пъпки застиват в напрегнато недоумение.
Въпреки прохладата, слънцето пробива облаците. Лъчите му озаряват дърветата със странно сияние.
Невисок, призивен звук се носи между клоните. Някой изсвирва две - три ноти на тръба или на друг духов инструмент. Ако се вгледаме внимателно, ще открием неизвестния музикант. Това е сойката, героиня на народните приказки. Знаем, че гласът й е креслив, но тя неочаквано запява мелодично и сякаш малко срамежливо през пролетта, която неизбежно идва.
——————————
РИТЪМЪТ НА ТАМ - ТАМА
Там - тамът прозвучава неочаквано. Ритмичното трополене прекъсва за секунди, след това оглася околността.
Изглежда странно, но това е кълвачът. Птицата дълбае търпеливо сух клон, който вибрира силно. Ситни трошици се сипят към земята. Увлечен, той не забелязва възможния наблюдател.
Горският дърводелец спира за миг, за да погълне нещо. Острият му клюн прави енергични движения, сякаш дъвче вкусна хапка. Телцето му ловко се крепи за грапавата кора. Настойчивите звуци продължават, сякаш дрънчи празна бъчва. Безпогрешното око на майстора е отгатнало, че стволът е кух. Слухът му дочува още нещо и той внимателно извършва своите издирвания.
