УЧРЕДЕНО ПИСАТЕЛСКО ДРУЖЕСТВО

Никола Филипов

Лондон винаги е бил и си остава притегателен център за творците от цял свят. Тук са творили велики философи, композитори, писатели и поети. През последните десетилетия по стечение на обстоятелствата една значителна част от българските творци се пресели на запад - в Германия, Франция, Великобритания, Испания…

Наскоро, общувайки в социалните мрежи установих, че в Лондон и някои други градове на Великобритания живеят и творят двайсетина български поети и писатели. Не само Алек Попов написа тук своята „Мисия Лондон”. Повече от четвърт век в мегаполиса живее и твори Надя Михайлова - дългогодишен член на Съюза на българските писатели, публикувала над десет свои книги - романи, разкази, новели, пътеписи.

Тя е работила и като редактор във вестник „Литературен фронт”. Първата й книга - „Пред огледалото”, посветена на силата на любовта, е издадена в далечната 1969 г. В романа й „Луди сенки” (трилогия), тя анализира съдбата на три поколения българи, живели в България и Англия. Следващите й романи - „Чужденци в чужбина” (2008) и „Миражи” (2009), са също достоен принос в съкровищницата на българската литература.

Изпъкват и други двама творци - съпрузите Кристофър и Ана Бъкстон, които от десетилетия живеят ту в Англия, ту в Бургас. Кристофър е продължител на традициите на Мерсия Макдермот и пише романи на българска историческа тематика. В Бургас той е преподавал английски език на Петя Дубарова. Освен трите си романа, Кристофър Бъкстон настойчиво превежда и издава на английски език творбите на български класици - Ботев, Яворов, Славейков, Дебелянов.

Последната книга на Ани Бъкстон пък - „Европейските султанки на Османската империя”, предоставя нови тълкувания на някои интриги и факти от историята на Османската империя и осветлява непознатия живот и атмосфера в султанския харем.

В Англия твори и Мартин Ралчевски, чийто романи и сборници с разкази красят витрините на повечето български книжарници. „Безкрайна нощ”, „Горски дух”, „Полубогиня”, „30 паунда”, „Измама”, „Емигрант”, са негови книги, издадени от издателство „СИЕЛА”. Ралчевски ще е гост на Първия фестивал на българската книга, който ще се проведе в Брюксел на 8 и 9 юни т.г.

В Лондон Юлиян Попов написа „Островът на мъглите”.

Тук Ивайло Терзийски, Валентин Шуменов, Ирена Сиракова, Валентин Йорданов, Росица Чакърова и някои други пишат своите стихотворения.

Ивайло Терзийски наскоро издаде шеста своя стихосбирка. Негови творби са помествали и най-престижните литературни издания. Награждаван е в редица национални конкурси, включително и в конкурс на официалния Съюз на българските писатели.

Пет свои стихосбирки е вече публикувал и Валентин Йорданов. Той не участва в конкурси, но почти ежедневно помества във Фейсбук свои стихове на социална и патриотична тематика.

Няколко книги има вече и Здравка Владова-Момчева, която е учителка в българското училище към посолството ни в Лондон. Три издания претърпя и моята книга „Що е то Лондон и що прави нашенецът там”, която сайтът „4ети.ме” е включил сред най-търсените и четени книги от български автори. Тя бе преведена от Кристофър Бъкстон и издадена на английски език от лондонско издателство, а сетне части от нея издаде в отделна книга на руски език московското издателство „Норд”.

В списъка ми има още няколко имена на живеещи в Англия български творци, с които предстои да осъществя пряка връзка за уточняване творчеството им.

След като споделих с члена на Управителния съвет на Съюза на българските писатели Георги Н. Николов тази моя издирвателска дейност, у него възникна идеята да се учреди в Лондон Дружество на българските творци към Съюза на българските писатели.

И така, в една от залите на Българския културен институт при гостоприемното и благосклонно отношение на директорката му Светла Дионисиева, тези дни се събрахме няколко от живеещите в Англия български творци и положихме началото на това дружество.

Доайенът Надя Михайлова ни запозна с основните цели и задачи на Съюза, в който тя е дългогодишен член. Надя раздаде специално принтирани от нея листове с информация.

Ивайло Терзийски предложи периодично, примерно всяка година, в Месеца на българската култура и славянската писменост, да се организират в залите на Българския културен институт рецитали и четения от новите творби на авторите.

Предложението бе прието с въодушевление от директорката на института. Предложено бе и издаването на годишен алманах или антология с нови творби на живеещите в Англия български поети и писатели.

За учредяването на дружеството бе съставен и съответен протокол. Разбира се, изискванията за членство в Съюза, чийто почетен председател е бил Иван Вазов са такива, че въпреки издадените свои книги, не всички от изброените тук имена ще бъдат приети за членове.

Защото днес всеки платежоспособен графоман е в състояние да отпечата не една и две, а десетки свои книги. И не само да ги отпечата, но и да ги популяризира.

Отдавна сме свидетели на развитието на чалга в българската литература. Както се изразява един университетски преподавател по литература, авторите днес могат да се класифицират в две неприпокриващи се категории - популярни автори и стойностни автори.

За членство в Съюза на българските писатели се изискват и две препоръки от действителни негови членове. Поради което предоставени от авторите книги ще бъдат проучени от специалисти, които ще се произнесат по въпроса.

Но учредяването на едно такова дружество в текущия Месец на българската култура и славянската писменост е по начало културно събитие, което заслужава адмирации.