БЕЗПАМЕТНО
БЕЗПАМЕТНО
Вечерта от земята извира.
Напластяват се сенки от здрач.
Беше ден подходящ за умиране.
Покосява го тъмен косач.
Ярък ден! За мнозина - ден първи -
с глътки въздух след първия вик.
Ден, нашарен радостно-скръбно,
запечатан в картина и стих.
И за влюбване дълъг ден беше -
с тихи срещи, с изтръпнала длан…
Заличих го сега. Няма грешка.
И защо не потъвам от срам?
ДОКОСВАНЕ
Сладни попрезряло лято,
по устните ми полепва.
Разхвърля пурпур и злато
в знойно великолепие.
Ширва се щедро, замира
в блясъци и полусенки.
Гореща благословия
за мене, мимолетната.
Дар незаслужен, нечакан
като от райска градина!
Пърха смутена душата -
гола, с листо от смокиня.
Лятото пак ме докосва.
Тихо с ветрец ме облича.
Ласкаво и медоносно
учи ме как да обичам.
***
Малко преди да изчезне морето,
август се сгуши в двете ми шепи.
Златни перца от крилете си тръсна
да го погаля с пламнали пръсти.
Как пък не!
На земята го сложих полека.
продължих да си правя
от стъпки пътека.
Казах му сбогом на плажа, където
миг след това пресуши се морето.
